Държавният дълг на Еврозоната ще нарасне през тази година заради пандемията от коронавирус, но въпреки че друга дългова криза е малко вероятна, големите разлики в задлъжнялостта заради икономическия спад на страните, може сериозно да повлияе на единството им, пише агенция „Ройтерс“.
Международният валутен фонд очаква дългът в 19-те страни, които споделят еврото, да скочи с над 13% от БВП до 97% през тази година, тъй като блокирането в цяла Европа причинява безпрецедентна 7,5% рецесия в еврозоната. Но въпреки масовите очаквани заеми, ефектът върху доходността засега е малък.
Лихвите по облигации на вече силно задлъжнелите Италия, Испания, Гърция и Португалия са нараснали само с 40-50 процентни пункта, контролирани от масовите покупки на облигации на Европейската централна банка.
“Тъй като ЕЦБ буквално разчиства целия вторичен пазар… рискът от криза на държавния дълг е близо до нулата”, казва икономистът на Saxo Bank Кристофър Дембик, което потвърждава мнението и на много други икономисти и експерти.
Този път е различно
Най-голямата разлика спрямо дълговата криза в еврозоната с 2010-2012 г. е Европейската централна банка. Тогава нямаше безусловно обещание от нейна страна да направи “каквото е необходимо”, за да подкрепи еврото. Веднага, след като беше направено точно това, в средата на 2012 г. кризата приключи.
Освен това не съществуваше схемата на ЕЦБ за открити парични транзакции с неограничени покупки на суверенни облигации или опитен спасителен фонд с неизползван капацитет за заем от 410 милиарда евро, готов да даде заеми евтино и практически без условия.
Но вместо пазарна паника, фактът, че Югът ще трябва да се възстанови от спада, докато носи огромен дълг, за разлика от Севера, тревожи пазарите и служителите в Еврозоната.
Ключовият риск е политически: за да остане непокътнат, еврозоната не трябва да позволява на националистическите и евроскептичните партии на юг да се възползват от трудностите за възстановяване с огромни нива на дълга и да заменят общественото мнение срещу ЕС, споделят икономисти.
“Европейската централна банка може да купи много италиански облигации, но не може да убеди пазарите, че Италия иска да остане в еврото завинаги”, казва Холгер Шмидинг, главен икономист в банка “Беренберг”.
“Опасният риск, че бъдещото италианско правителство може да иска да напусне еврото, е този, който пазарът наблюдава. Не става въпрос за детайлите, а за риска от политическа реакция”, казва той.
Реакцията може да бъде под формата на обществено негодувание в Италия при относително ограничената способност на страната да реагира адекватно на епидемията в сравнение с Германия или Холандия.
Дългови разлики за изчистване, които са заплаха за еврото
Непосредственият фискален отговор на Германия срещу пандемията беше почти седем пъти по-голям, отколкото в Италия, където кризата беше по-сурова, каза председателят на министрите на финансите на еврозоната Марио Сентено пред Европейския парламент и добави, че подобна “фрагментация” подкопава единния пазар и еврото.
И все пак бъдещите разлики в дълга ще са големи. Международният валутен фонд вижда, че гръцкият дълг е намалял с почти 22 пункта до 200% от БВП тази година, италианският почти 21 пункта до 156 %, а испанският 18 пункта до над 113%. Франция, Португалия и Белгия също ще бъдат тежко засегнати.
За разлика от тях се очаква Германия да увеличи дълга си само с 9 пункта до 69%, а Холандия с 10 пункта до 58%. Австрия, Финландия, Словакия и Прибалтика ще имат подобни или малко по-големи увеличения, но на много по-ниски нива от южните държави.
“Бих се обзаложил на 100 евро, че дълговата криза няма да се върне в следващите една или две години”, казва икономистът от ING Карстен Бжески, отбелязвайки много силната политическа воля на еврозоната да избегне подобна криза, когато всичките ѝ икономики страдат от епидемията.
“Все пак, вероятно бих заложил и още 100 евро, че екзистенциална криза в еврозоната ще се върне отново. До известна степен текущата здравна криза с коронавируса е ускорител на този процес. Това ще върне фундаменталния въпрос за това коя е правилната политика и как да се справим с високия държавен дълг”, подчерта той.
“Сегашната криза ще доведе до нови икономически различия между Севера и Юга. Югът ще бъде засегнат по-силно от кризата, а Северът ще излезе от кризата по-бързо и с по-голяма мощ”, каза още Бжески.
Въпросът е в основата на дискусиите, които лидерите на ЕС ще проведат в четвъртък относно това как да осигурят равни шансове на икономиките да се възстановят едновременно, като се имат предвид техните много различни отправни точки за публичната задлъжнялост. Залогът е най-голямото предимство на ЕС – единният пазар от 450 милиона потребители, който не може да функционира добре, ако разликите между страните са твърде големи.
“Съществува риск настоящата криза да доведе до по-нататъшно разминаване на основите между страните от еврозоната”, каза Реза Могадам, главен икономически съветник в Morgan Stanley.
Залог или кредити – как да предотвратим увеличаване на дълга
Приетите досега решения не успяха да решат проблема с устойчивостта на дълга в страни с висока задлъжнялост като Италия и да се справят с “фрагментацията” на еврозоната: различни темпове на растеж, производителност, безработица или банково кредитиране, каза Могадам.
За да предотврати подобно разминаване, ЕС се бори с идеи за предотвратяване на мащабно натрупване на дълг в южната част на Съюза, като в същото време избягва заимстване на дълга или неприемливите прехвърляния в Берлин, Хага, Виена или Хелзинки.
“Със сигурност съществува много реален риск от сериозно политическо напрежение между Севера и Юга, както в средносрочен, така и в краткосрочен план”, заяви висш служител на еврозоната.
“Нивата на дълга са основният проблем тук, защото те ще се увеличат много и навсякъде, но за Юга покачването ще бъде по-критично и по този начин ще ограничи многото пространство на тези страни за маневриране в следващите години”, заяви официалният представител.
За да се избегне натрупването на дълг на юг, някои от държавите, като Испания, призовават за отпускане на безвъзмездни средства – пари, които ще бъдат взети от целия ЕС, но след това прехвърлени на най-нуждаещите се с лихва по заемите, обслужвани например чрез данък на ЕС върху замърсяването.
“Ако постигнем споразумение да предоставим част от финансовата помощ като безвъзмездни средства, това ще направи проблема с дълга по-малко осезаем”, каза втори високопоставен служител от Еврозоната.
Но идеята за безвъзмездните средства е също толкова чувствителна за някои, колкото и това дългът да бъде заимстван, казаха служители.
“Такива предложения за трансфер няма да попречат на летенето, корона кризата или това да я няма”, смята първият служител на еврозоната.
“И това, разбира се, ще направи много нещастни Италия, Испания, Португалия и Франция, а и вие имате отново това – политическо напрежение в завой.”
Превод: Диана Тодорова
