Руските сили трябва да бъдат изправени пред правосъдието заради поредица от военни престъпления, извършени в региона северозападно от Киев. Това обявиха днес представители на международната неправителствена независима организация „Amnesty International“ по време на нов брифинг след задълбочено разследване на място. Събитието беше под надслов „Той не се връща“, а във фокуса му попадна информация за военни престъпления в северозападните райони на Киевска област, която се основава на десетки интервюта и обширен преглед на веществени доказателства.
От „Amnesty International“ са документирали незаконни въздушни удари срещу Бородянка и извънсъдебни екзекуции в други градове и села, сред които Буча, Андриевка, Здвиговка и Ворзел. Делегацията на организацията, водена от генералния й секретар Агнес Каламар, е посетила региона през изминалите дни, като е разговаряла с оцелели и семейства на жертвите, както се е срещнала и с висши украински служители.
„Моделът на престъпленията, извършени от руските сили, който сме документирали, включва както незаконни атаки, така и умишлени убийства на цивилни. (…) Срещахме семейства, чиито близки са били убити при ужасяващи атаки и животът им се е променил завинаги заради руската инвазия. Подкрепяме техните искания за справедливост и призоваваме украинските власти, Международния наказателен съд и други да гарантират запазването на доказателствата, които биха могли да подкрепят бъдещи съдебни преследвания за военни престъпления. Жизненоважно е всички виновни, включително нагоре по командната верига, да бъдат изправени пред съда.“, коментира Каламар.
В Бородянка Amnesty International установи, че най-малко 40 цивилни са били убити при непропорционални и безразборни атаки, които са опустошили цял квартал и са оставили хиляди хора без дом. В Буча и няколко други градове и села, разположени северозападно от Киев, делегацията е документирала 22 случая на незаконни убийства от руски сили, повечето от които са очевидни извънсъдебни екзекуции.
По време на 12-дневните разследвания изследователите на „Amnesty International“ са интервюирали жители на Буча, Бородянка, Нови Короход, Андриевка, Здвиживка, Ворзел, Макаров и Дмитровка и са посетили места на множество убийства. Общо е събеседвано с 45 души, които са били свидетели или са знаели от първа ръка за незаконните убийства на свои роднини и съседи от руските войници, и 39 други, които са били свидетели или са знаели от първа ръка въздушните удари, насочени към 8 жилищни сгради.
Незаконни въздушни удари в Бородянка
На 1 и 2 март серия от руски въздушни удари са ударили 8 жилищни сгради в град Бородянка, на около 60 километра северозападно от Киев, в които живеят над 600 семейства. В резултат на това са загинали поне 40 души, като бомбардираните сгради са били напълно унищожени, а съседните имоти – частично. По-голямата част от жертвите са били намерени мъртви в мазетата, където са потърсили убежище. Други са починали в апартаментите си.
Сутринта на 2 март при една-единствена атака са загинали най-малко 23 души в сграда 359 на ул. „Централна“. Сред жертвите са били петима роднини на Вадим Захребелни – майка му Лидия, брат му Владимир и съпругата му Юлия, както родителите й Любов и Леонид Хурбанов. Вадим коментира за „Amnesty International“:
„Ние /Вадим и синът му/ напуснахме сграда 359 малко след 07:00 часа сутринта. Майка ми, брат ми и съпругата му и родителите й обаче настояваха да останат в мазето, защото се страхуваха да не бъдат простреляни от руски войници, ако излязат на улицата. Около 20 минути след като си тръгнахме, сграда 359 беше бомбардирана и всички бяха убити, заедно с други съседи.“
Васил Ярошенко се е намирал близо до една от сградите, когато е била ударена. Той каза:
„Напуснах апартамента си, за да отида да поработя в гаража, тъй като жена ми се канеше да отведе няколко по-възрастни съседи в мазето. Когато стигнах до гаража, на около 150 метра от блока, избухна огромна експлозия. Спуснах се зад гаража. Когато погледнах, видях голяма дупка в сградата. Цялата й средна част беше рухнала – точно там, където обитателите се приютяваха в мазето. Жена ми Халина беше сред убитите. Все още я виждам пред вратата на нашия апартамент, домът, в който живеехме 40 години.“
На 1 март серия от въздушни удари бяха насочени към 6 други сгради в близост. Най-малко 7 души загинаха в блок 371 на ул. „Централна“, включително Виталий Смишчук, 39-годишен хирург, съпругата му Тетяна и 4-годишната им дъщеря Ева. Майката на Виталий Людмила заяви за „Amnesty International“:
„С влошаването на ситуацията стана твърде опасно да се местим от една част на града в друга. По улиците имаше танкове… Хората се страхуваха да са навън. Говорех със сина си и му казах да си тръгне, но той се притесняваше да излезе навън. Те се скриха в мазето, но бомбата унищожи средната част на сградата, където беше въпросното помещение.“
Не е известно да са разположени фиксирани украински военни цели в или около някоя от сградите, които са били поразени, въпреки че понякога въоръжени лица, подкрепящи украинските сили, според съобщенията са стреляли по преминаващи руски военни превозни средства от или близо до някои от тези сгради. Съзнателното извършване на директни атаки срещу цивилни обекти или непропорционални атаки представляват военни престъпления.
Незаконни убийства северозападно от Киев
Град Буча, на около 30 километра северозападно от Киев, беше окупиран от руски сили в края на февруари. Петима мъже бяха убити при очевидни извънсъдебни екзекуции от руски сили в комплекс от 5 сгради, разположени около двор близо до кръстовището на улиците „Яблунска“ и „Водопровидна“, всичките между 4 и 19 март.
Евген Петрашенко, 43-годишен мениджър продажби и баща на две деца, беше застрелян в апартамента си на ул. „Яблунска“ на 4 март. Съпругата му – Татяна сподели за „Amnesty International“, че е в мазето на сградата им, докато Евген е останал в апартамента им. Той е отишъл да помогне на съсед, когато руски войници са извършили обиски от врата до врата. Татяна загубила връзка с Евген, чието тяло е било намерено в апартамента му от съсед на следващия ден.
По нейна молба руските войници са позволили на Татяна да посети апартамента. Тя си спомня: „Евген лежеше мъртъв в кухнята. Той беше прострелян в гърба, [близо] до белите му дробове и черния дроб. Тялото му остана в апартамента до 10 март, когато успяхме да го погребем в плитък гроб в двора.“
Изследователи на „Amnesty International“ откриха два куршума и три гилзи на мястото на убийството. Според тях куршумите са бронебойни патрони 7N12 с черен връх 9×39 мм, които могат да бъдат изстреляни само от специализирани пушки, използвани от някои елитни руски части, включително такива, за които се съобщава, че са действали в Буча през това време.
Намерени руски военни документи в Буча и анализирани от изследователите на „Amnesty International“, дават допълнителни индикации за участващите части. Те включват записи за наборна служба и обучение, принадлежащи на шофьор-механик от 104-ти полк на VDV, руските ВДВ. Трябва да се отбележи, че някои VDV единици са оборудвани със специализирани пушки, които изстрелват бронебойния патрон 9×39 мм.
На 22 или 23 март беше убит и Леонид Боднарчук, 44-годишен строителен работник, който живееше в същата сграда като Евген Петрашенко. Жителите, които се приютяваха в мазето, казаха на „Amnesty International“, че руски войници са застреляли Леонид, докато се изкачвал по стълбите, след което са хвърлили граната в стълбището. По-късно открили осакатеното му тяло паднало в локва кръв на стълбите.
Изследователите са открили големи петна от кръв върху няколко стъпала по стълбите, водещи към мазето, както и следи от изгаряне и щети по стената, съответстващи на експлозия на граната.
В съседни градове и села неправителствената организация е събрала допълнителни доказателства и свидетелства за незаконни убийства, включително очевидни извънсъдебни екзекуции: на някои жертви са били вързани ръцете зад гърба, докато по други е имало следи от изтезания.
В село Нови Короход е убит Виктор Клокун, 46-годишен строител. Олена Сахно, неговата партньорка, разказа пред „Amnesty International“, че съселяни са й донесли тялото на Виктор на 6 март.
„Ръцете му бяха вързани зад гърба му с парче бяла пластмаса и той беше прострелян в главата.“
Съпругата на Алексей Сичевки – Олга /на 32 години/ и баща му Александър /на 62 години/ са били убити, когато автомобилният конвой, в който са пътували, е бил обстрелян от руските сили. Алексей добави: „Целият конвой бяха цивилни. Почти всички коли бяха с деца вътре. Когато колата ни беше стигнала до редица дървета, чух изстрели – първо единични изстрели, а след това множество. Те попаднаха в първия автомобил и конвоят спря. Ние бяхме второто превозно средство и също трябваше да спрем. Тогава бяхме ударени. Най-малко шест или седем изстрела попаднаха в колата ни. Баща ми беше убит мигновено от куршум в главата. Жена ми беше ударена от метални шрапнели, детето ми също беше простреляно.“
