Нов подход за два проблема: Прекалено много слонове и увеличаващи се конфликти със селяните в Зимбабве

Когато сигналите от GPS показват, че стадо слонове се насочва към селата в близост до националния парк Хванге в Зимбабве, Капон Сибанда пристъпва към действие, пише „Асошиейтед прес“. Той публикува предупреждения в групите на WhatsApp, преди да потегли с велосипеда си, за да информира близките жители, които нямат телефони или достъп до мрежата.

Новата система за проследяване на слонове, носещи GPS нашийници, беше стартирана миналата година от Управлението на парковете и дивата природа на Зимбабве и Международния фонд за защита на животните. Тя има за цел да предотврати опасните сблъсъци между хора и слонове, които зачестяват с влошаването на конкуренцията за храна и вода поради изменението на климата.

„Когато започнахме, това беше по-скоро предизвикателство, но става феноменално“, разказва 29-годишният Сибанда, един от местните доброволци, обучени за обществени пазители.

Поколения наред жителите на селото са удряли с гърнета, крещели са или са изгаряли тор, за да прогонят слоновете. Но влошаването на сушата и намаляването на ресурсите са накарали животните да нахлуват все по-често в селата, да унищожават реколтата и инфраструктурата, а понякога да нараняват или убиват хора.

Популацията на слонове в Зимбабве се оценява на около 100 000, което е почти два пъти повече от капацитета на страната. Страната не е избивала слонове от близо четири десетилетия. Това се дължи на натиска от страна на активисти за опазване на дивата природа и на факта, че процесът е скъп, според говорителя на парковете Тинаше Фараво.

Конфликти между хора и диви животни като слонове, лъвове и хиени убиха 18 души в южната част на африканската страна между януари и април тази година, което принуди парковите власти да убият 158 „проблемни“ животни през този период.

„Засушаването се задълбочава. Слончетата изяждат и малкото, което събираме“, признава Сензени Сибанда, местен съветник и фермер, който се грижи за реколтата си от домати с кравешки тор в общинска градина, която подпомага и програма за хранене на ученици.

Технологиите вече подкрепят традиционните тактики. Чрез платформата EarthRanger, въведена от IFAW, властите проследяват слоновете с нашийници в реално време. Картите показват близостта им до буферната зона – очертана на цифрови карти, а не с огради – която разделя парка и ловните концесии от общинските земи.

Една сутрин в ресторанта на парка ръководителят на полевите операции на IFAW Арнолд Чипа следи движещите се икони на лаптопа си, докато чака за закуска. Когато някоя от иконите пресичаше червена линия, сигнализирайки за нарушение, той получаваше сигнал. Ципа подчерта:

„Ще можем да наблюдаваме взаимодействията между дивата природа и хората. Това ни позволява да отделяме повече ресурси за определени райони.“

Системата също така регистрира инциденти като щети по реколтата или нападения над хора и добитък от хищници като лъвове или хиени и ответни нападения над диви животни от страна на хора. Тя също така проследява местоположението на обществени пазители като Капон Сибанда.

„Всеки път, когато се събудя, взимам мотора си, притурката си и тръгвам на път“, споделя Сибанда. Той събира и съхранява данни в телефона си, обикновено със снимки. Той добави:

„В рамките на едно мигване сигналите отиват при рейнджърите и селяните.“

Ангажиментът му е спечелил възхищението на местните жители, които понякога му подаряват реколта или месо. Освен това получава месечно количество храна на стойност около 80 долара, както и данни за интернет.

Директорът на агенцията за парковете Едсон Гандива заяви, че платформата гарантира, че „решенията за опазване на природата се основават на солидни научни данни“.

Селяни като Сензени Сибанда казват, че системата има значение:

„Все още чупим тигани, но сега получаваме предупреждения навреме и рейнджърите реагират по-бързо“.

Все пак разочарованието остава. Сибанда е загубил посеви и водна инфраструктура заради набезите на слоновете и иска по-решителни действия.

„Защо не ги избивате, за да имаме полза?“, пита тя и допълва:

„Все пак имаме твърде много слонове.“

Нейната общност, в която живеят няколкостотин души, получава само малък дял от годишните приходи от трофеен лов, приблизително стойността на един слон или между 10 000 и 80 000 долара, които отиват за ремонт на водоснабдяването или огради. Тя иска да се увеличи квотата за лов в Зимбабве, която е 500 слона годишно, и да се увеличи делът на нейната общност.

Дебатът за слоновете влезе в заглавията на вестниците. През септември миналата година активисти протестираха, след като Зимбабве и Намибия предложиха да се избиват слонове, за да се изхранват страдащите от суша общности. Тогавашният президент на Ботсвана предложи да подари 20 000 слона на Германия, а министърът на дивата природа на страната предложи подигравателно да изпрати 10 000 в Хайд Парк в центъра на Лондон, за да могат британците „да усетят вкуса на живота заедно със слоновете“.

Проектът на Зимбабве за поставяне на нашийници може да предложи изход. На шестнадесет слона, предимно майки, са поставени GPS нашийници, което позволява на рейнджърите да проследяват цели стада, следвайки техните водачи. Но в Хванге се отглеждат около 45 000 слона, а служителите на парка твърдят, че капацитетът му е за 15 000. Служителите по проекта признават, че остава огромна празнина.

По време на неотдавнашна мисия за поставяне на нашийници екип от еколози, ветеринари, следотърсачи и рейнджъри идентифицира стадо. Един стрелец прострелва от разстояние главния герой. След известно проследяване с помощта на дрон и камион членовете на екипа поставиха нашийника, чиято батерия издържа между две и четири години. Някои взеха кръвни проби. Рейнджъри с пушки наблюдаваха какво се случва.

След като нашийникът беше закрепен, беше приложен антидот и матриархът се отдалечи в дивата природа, размахвайки уши.

„Всяка секунда е от значение“, категоричен е Кудзай Мапуриса, ветеринарен лекар от агенцията за паркове.

Присъединете се към нашия Телеграм

Защо Индия не може да спре спасителната помощ на МВФ за Пакистан?