В понеделник президентът подписа предложението до Народното събрание за национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“ На основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление президентът Румен Радев предложи на 51-ото Народно събрание да се произведе национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“. Предложението и мотивите към него, които бяха подписани днес от държавния глава, са внесени в деловодството на парламента.
Във вторник стана ясно, че председателят на Народното събрание Наталия Киселова е върнала на президента предложението му за провеждане на референдум за еврото с аргумента, че то противоречи на Конституцията. Така предложението няма да достигна до пленарна зала. По този повод от прессекретариата на държавния глава разпространиха следната позиция на президента:
„В страха си от гласа на българските граждани при провеждане на референдум за готовността на България да въведе еврото през 2026 г., днес новото мнозинство в парламента погази Конституцията и законите, употребявайки председателя на Народното събрание.
Това деяние срива и малкото останало доверие в институциите и разобличава претенциите им, че работят в интерес на хората и отчитат тяхната воля.
Парламентарното мнозинство крачи към еврозоната, но отдалечава България от Европа на демокрацията и законността.“
Медицинските сестри организираха национален протест точно на своя професионален празник. Демонстрацията се проведе по инициатива на Синдиката на българските медицински специалисти, като участници от цялата страна се събраха в 12:00 ч. на 12 май пред Министерството на здравеопазването, предаде „БТА“.
Основните им искания включват заплати в размер на 150% от средната работна заплата и подобряване на условията на труд. Медицинските специалисти настояват и за въвеждане на 7-часов работен ден в интензивните отделения, както и за национална политика за задържане на кадри.
В поздравителен адрес по повод Международния ден на сестринството, председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Диана Георгиева призовава за бързи и адекватни действия от страна на политиците за спасяване на съсловието. В България празникът се отбелязва от медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори и масажисти с увредено зрение.
Асоциацията подчертава необходимостта от реформи в здравеопазването и заявява готовност да защитава професията и труда на специалистите, така че те да бъдат максимално полезни на обществото. Проблемът с недостига на кадри остава остър – броят на медицинските сестри е два пъти по-малък от необходимия, а други професии в сектора също са в критичен недостиг.
Сред предложенията на асоциацията са: въвеждане на медицински стандарт по здравни грижи; признаване на БАПЗГ като партньор на НЗОК; финансиране на амбулаторните практики в извънболничната помощ чрез пряко договаряне; прецизиране на правилата за здравни грижи; остойностяване на труда на специалистите; и създаване на автономно управление по здравни грижи в болниците.
София беше без автобуси, тролеи и трамваи в сряда, четвъртък и петък, след като преговорите между синдикатите и Столичната община не доведоха до споразумение. Протестът на служителите в градския транспорт продължи три поредни дни, като основното им искане е увеличение на заплатите с 400 лева през тази година. След последните разговори, синдикатите предложиха компромисно увеличение от 300 лева, но предложението на кмета Васил Терзиев остава на 180 лева.
Въпреки блокадата на наземния транспорт, метрото в столицата ще продължи да функционира.
Кметът Терзиев покани синдикатите на нова среща в понеделник, 19 май, в 08:00 часа, но постави условие: разговорите ще се проведат само ако наземният транспорт и метрото започнат да се движат, за да не бъдат гражданите заложници на преговорите.
Стачката създаде сериозни затруднения за столичани, включително ученици и работещи, които разчитат на градския транспорт.
От 1 юли 2025 г. социалната пенсия за старост в България ще бъде увеличена с 8,6%, достигайки 333,48 лв. Това решение бе прието от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт /НОИ/ като част от ежегодното осъвременяване на пенсиите по т.нар. „швейцарско правило“.
Какво представлява социалната пенсия за старост?
Социалната пенсия за старост се предоставя на лица, навършили 70 години, които не получават друг вид пенсия и чийто годишен доход на член от семейството е по-нисък от 30% от линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца. За 2025 г. линията на бедност е определена на 638 лв.
Кои пенсионери ще бъдат засегнати?
Увеличението ще засегне над 130 000 пенсионери, включително получателите на социална пенсия за старост и други пенсии, чийто размер се определя на базата на социалната пенсия, като пенсии за военна и гражданска инвалидност, социална пенсия за инвалидност и персонална пенсия. Около 60 000 души получават пенсии, несвързани с трудова дейност, които също ще бъдат повлияни от увеличението.
Какво следва?
За да влезе в сила, решението трябва да бъде одобрено от Министерския съвет. Очаква се това да се случи в предстоящите дни, след което новият размер на социалната пенсия ще бъде официално въведен от 1 юли 2025 г.
Това увеличение е част от по-широкото осъвременяване на пенсиите, което се извършва ежегодно по механизма на „швейцарското правило“, съчетаващо 50% от ръста на средния осигурителен доход и 50% от инфлацията.
Увеличението на социалната пенсия ще доведе и до повишаване на различни добавки, изчислявани като процент от нея, като добавки за чужда помощ и социални добавки за инвалидност.
Това решение е важна стъпка към подобряване на финансовото състояние на най-уязвимите групи в обществото и отразява ангажимента на държавата към социалната подкрепа на възрастните граждани.
От 01.06.2025 г. въвеждаме контрол в реално време при предписване и отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани от Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/.
Правилата се налагат във връзка с промяна в Закона за здравето, където е определено, че при създаване на електронни документи в Национална здравноинформационна система, с които се удостоверява извършването на дейности, заплащани от НЗОК, се извършва предварителна автоматизирана проверка съгласно правилата на НЗОК. Това заяви в четвъртък доц. Петко Стефановски, управител на НЗОК, при срещата си с представители на Информационно обслужване/Information Services /ИО/, Българския фармацевтичен съюз /БФС/ и разработчици на аптечни и лекарски софтуерни продукти.
Доц. Стефановски изрази увереността си, че в законовия срок – до края на м. май 2025 г., БФС, ИО и всички разработчици ще успеят да приключат процеса във всички лечебни и здравни заведения в страната. Ключово значение за реализацията на тази промяна има доброто сътрудничество със съсловната организация и тяхното съдействие, подчерта доц. Стефановски. По този начин ще бъдат напълно защитени правата на здравноосигурените лица и в същото време ще се повиши контролът върху разходването на обществените средства, допълни той.
Управителят на НЗОК беше категоричен, че единствено чрез своевременното актуализиране на аптечния и лекарски софтуер няма да се допусне напрежение и нарушаване на достъпа на пациентите до терапия с лекарствени продукти, медицински изделия и храни за специални медицински цели, заплащани от НЗОК.
На 15 май служителите на трите обществени медии – Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и Българската телеграфна агенция (БТА) – излязоха на първия си общ национален протест под надслов „Трудът в медиите има стойност“.
Протестът започна в 12:00 часа с блокада на кръстовището пред Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като участниците преминаха в шествие до сградите на трите медии. Подобни акции се проведоха и в регионалните центрове на страната, включително в Пловдив, Варна, Благоевград и Русе.
Основното искане на протестиращите е увеличение на заплатите с минимум 15%, което би изисквало допълнително финансиране от държавния бюджет в размер на 14 милиона лева – 6 млн. лв. за БНТ, 5 млн. лв. за БНР и 3 млн. лв. за БТА.
Протестът бе организиран от синдикалните организации на КНСБ и КТ „Подкрепа“ в трите медии. Служителите изразиха недоволството си от системното недофинансиране и ниските възнаграждения, които водят до отлив на кадри и затруднения в привличането на млади специалисти. Сатирични версии на популярни предавания, като „Денят започва без пари“ и „100% будни и бедни“, бяха представени като част от протестната акция.
Въпреки протестните действия, програмите на обществените медии не бяха прекъснати, а екипите продължиха да изпълняват служебните си задължения. Синдикатите настояват за спешна среща с финансовия министър, за да се обсъдят възможностите за отпускане на необходимите средства и предотвратяване на бъдещи кадрови кризи в сектора.
Присъединете се към нашия Телеграм
Нови данни! ИТ секторът с водещи заплати, хотелиерството – на дъното
