Изминаха почти 13 години от опустошителното земетресение и цунами, които предизвикаха авария в ядрената централа във Фукушима, пише „BBC“. Но спомените в Япония са все още пресни. А в понеделник всички те ще се завърнат на преден план, тъй като в Ишикава започнаха трусовете и се активираха алармите за цунами.
Предупрежденията не са нещо необичайно в Япония. Когато за първи път се преместих там, скачах от леглото при най-малкото разклащане на сградата ни. Така започва разказ на журналиста на „BBC“ и продължава: след няколко месеца обаче вече спях по време на трусовете. А в Япония земетресенията бързо се превръщат в част от живота. Донякъде свикваш с тях. Все пак винаги е налице това натрапчиво чувство в задната част на съзнанието ти. Кога ще се случи следващото голямо земетресение? Достатъчно сигурна ли е нашата сграда?“
За това поколение всички тези страхове се сбъднаха на 11 март 2011 г. В продължение на две минути земята се разтърси по начин, който никой не е преживявал. То продължи и продължи, и продължи. Всеки, който го е преживял, може да разкаже къде точно се е намирал и колко ужасен се е чувствал. Но предстоеше и по-лошо.
В рамките на 40 минути първото цунами се стовариха върху брега, разбивайки се в морските стени и помитайки градове и села на стотици километри по североизточното крайбрежие на Япония, като всичко това се предаваше на живо по телевизията от новинарски хеликоптер, който висеше над град Сендай. Следващият ден донесе още по-ужасни новини – ядрена електроцентрала беше в криза. Топенето на ядрената централа във Фукушима беше започнало. На стотици хиляди хора беше наредено да напуснат домовете си. Дори Токио не се чувстваше в безопасност.
Отпечатъкът от този ден остави дълбока колективна травма. През следващите месеци си търсех ново място за живеене в Токио. Съпругата ми изучаваше геоложки карти, за да види къде е най-здравата скала – на високо място, далеч от всякакви реки. Тя беше обсебена от възрастта на сградите. Беше категорична:
„Не търсим нищо, построено преди 1981 г.“
След като се преместихме в нашата сграда от 1985 г., започнахме да си набавяме храна и вода. Под мивката в банята бяха натъпкани кутии с предварително опаковани кашони със срок на годност пет години.
Ужасът и шокът от 2011 г. щяха да се върнат в този понеделник. И все пак последното земетресение е и забележителна история за успеха на Япония. Япония не съобщава за земетресенията по магнитуд. Тя съобщава колко силно се тресе земята. Скалата е от 1 до 7. В понеделник в Ишикава трусовете достигнаха максималната стойност – 7.
Имаше широко разпространени разрушения на пътища и мостове. Трусът е отприщил огромни свлачища. Но по-голямата част от сградите все още стоят.
В големите градове Тояма и Каназава животът вече се връща към някаква нормалност. Разговарях с приятел от близкия град Кашивазаки. Ето какво ми разказа той:
„Беше наистина ужасяващо. Това е най-голямото бедствие, което съм преживявал тук. Трябваше да се евакуираме далеч от брега. Но вече се върнахме у дома и всичко е наред.“
Това е забележителна история на един инженерен триумф, който започва преди век, през 1923 г., когато мощно земетресение удря Токио. Голямото земетресение Канто, както е известно, изравнява със земята огромни части от града. Модерните тухлени сгради, построени по европейски образец, се разпадат. Последиците довеждат до изготвянето на първия в Япония кодекс за устойчивост на сгради при земетресение. От този момент нататък новите сгради трябва да бъдат подсилени със стомана и бетон. Дървените сгради ще имат по-дебели греди.
Всеки път, когато страната е била засегната от силно земетресение, щетите са били проучвани и правилата са били актуализирани. Най-големият скок е направен през 1981 г., след което всички нови сгради се нуждаят от мерки за сеизмична изолация. След земетресението в Кобе през 1995 г. отново бяха извлечени допълнителни поуки.
Мярка за успеха е, че когато през 2011 г. удари мощното земетресение с магнитуд 9,0, нивото на труса в Токио достигна 5. Това е същото като разтърсването, което японската столица преживява през 1923 г.
През 1923 г. градът е изравнен със земята – загиват 140 000 души. През 2011 г. огромни небостъргачи се разклатиха, прозорците се счупиха, но не паднаха големи сгради. Именно цунамито е убило толкова много хиляди хора, а не трусовете на земята.
Има снимки от Ишикава на стари дървени къщи, разрушени от земетресението. Една модерна сграда се е срутила, въпреки че новинарските канали побързаха да посочат, че тя е построена през 1971 г. Съобщава се, че няколко души са загинали. Много хора са ранени.
Трудно е обаче да се сетим за друга страна на Земята, която би могла да преживее подобно земетресение, без да бъде засегната много по-тежко.
