Китай официално преразгледа своите закони, за да позволи на двойките да имат до три деца, за да се увеличи раждаемостта, предава “BBC”. Регламентът беше един от няколкото, приети в петък на среща на висшите законодатели в страната – Националния народен конгрес на Китай. Очакваха се и подробности относно противоречивия закон за санкциите за Хонконг, който много компании се опасяваха, че ще ги поставят в трудно положение. Медиите в Хонконг обаче съобщиха в петък, че решението е забавено.
Каква е политиката за три деца?
Китай обяви още през май, че ще позволи на двойките да имат до три деца в голяма промяна в политиката. Това решение вече е официално прието в закон, заедно с няколко резолюции, насочени към увеличаване на раждаемостта и „намаляване на тежестта“ при отглеждането на дете, съобщи агенция Синхуа. Те включват отмяна на “таксата за социална издръжка” – финансово наказание, което двойките плащат за раждане на деца над лимита, насърчаване на местните власти да предлагат родителски отпуск, увеличаване на правата на заетост на жените; и подобряване на инфраструктурата за грижи за деца. Последните данни от преброяването показват рязък спад на раждаемостта.
През 2016 г. страната отмени своята десетилетна политика за едно дете, за да я замени с ограничение за 2 деца, но това не успя да доведе до продължителен ръст на раждаемостта. Цената за отглеждането на деца в градовете възпира много китайски двойки.
Какво знаем за закона срещу санкциите?
Миналата седмица глобалните банки и финансови институции наблюдаваха отблизо срещата на Китайския народен конгрес за признаци как и кога противоречивият закон за санкциите ще засегне Хонконг. Китай вече беше приел закона през юни и се очакваше в петък да го внесе в миниконституциите на Хонконг и Макао, като уточнява как ще се прилага. Докладите в петък обаче цитират депутат, който казва, че това се забавя.
Съгласно закона, компаниите в Китай нямат право да прилагат чуждестранни санкции срещу китайски физически или юридически лица. На всичкото отгоре от тях се изисква да помогнат на Пекин да извърши ответни мерки и може да бъде наказано, ако откаже.
Проекторешението беше внесено, след като правителството на САЩ наложи няколко кръга санкции на китайски служители – включително лидера на Хонконг Кари Лам – заради репресиите на Пекин срещу протестите на демокрацията. В отговор Китай наложи собствени санкции на американските служители.
Експерти казват, че според закона банките и компаниите в Хонконг могат да бъдат изправени пред правен риск вследствие на санкциите на САЩ. Хонконг е център за много глобални финансови институции, а градският щат е основен източник на печалба за компании като HSBC и Standard Chartered. Иън Чонг, експерт по политически науки в National Университет на Сингапур, казва:
“Привличането на Хонконг за много фирми, особено международни, беше неговата относителна изолация от вътрешнопартийно съперничество и голяма конкуренция на властта. Такъв закон би отнел един от тези важни крака.”
“Цената и несигурността при правене на бизнес в Хонконг могат да се увеличат значително”, продължи той пред „BBC“.
Д-р Ченксин Пан, доцент по международни отношения с университета Deakin в Австралия, заяви, че Китай е излязъл със закона, защото макар че “не иска да излишно разстройва бизнеса … не иска и бизнеса да смята, че е нормално и без разходи да си вземе тортата и да я изяде, като печели от правенето на бизнес в Хонконг, докато изпълнява санкции от Вашингтон срещу китайските интереси”.
“Това без съмнение ще усложни изчисленията на разходите и ползите, ако не и политическата лоялност, на бизнеса в Хонконг, който може да бъде уловен в геополитическия кръстосан огън между САЩ и Китай.”
