Китай е единствената приятелска страна, която би могла да помогне на Русия да намали въздействието на икономическите санкции, които ще бъдат наложени заради инвазията ѝ в Украйна, но правителството на президента Си Дзинпин засега не дава никакви признаци, че е склонно да рискува собствения си достъп до американските и европейските пазари, като направи твърде много в помощ на Русия. Дори и Пекин да иска, възможностите му да подкрепи президента Владимир Путин чрез внос на повече руски газ и други стоки са ограничени, пише „The AP“.
Отношенията с Москва се затоплиха, откакто Си Дзинпин дойде на власт през 2012 г. , мотивирани от споделеното недоволство от Вашингтон, но в някои аспекти интересите им си противоречат. Макар че военните им сили провеждат съвместни учения, Путин е обезпокоен от нарастващото китайско икономическо присъствие в Централна Азия и руския Далечен изток.
„Отношенията между Китай и Русия са на най-високото си ниво в историята, но двете страни не са съюз.„, твърди Ли Син, експерт по международни отношения в Шанхайския университет по политически науки и право.
В отговор на инвазията Вашингтон, Обединеното кралство, 27-те държави от Европейския съюз и други западни съюзници обявиха или обещаха санкции срещу руски банки, длъжностни лица, бизнес лидери и компании, както и контрол върху износа, целящ да лиши руската индустрия и армия от достъп до високотехнологични продукти и услуги. Правителството на Си Дзинпин може да подкрепи Путин в рамките на тези ограничения, а китайските компании могат да използват ситуацията, за да сключат по-добри сделки. Все пак Китай ще се опита по всякакъв начин да избегне открито нарушаване на санкциите, тъй като в противен случай самият той ще бъде обект на наказания, смятат експерти.
Търговията на Китай с Русия се разрасна и донесе печалба от порядъка на 146,9 млрд. долара през миналата година, но това е по-малко от една десета от общата търговия на Китай със САЩ и ЕС, възлизаща на 1,6 трилиона долара. Според експертите всичко зависи от това дали Китай е готов да рискува достъпа си до западните пазари, за да помогне на Русия, но по техни думи азиатската нация все още не смята да го направи. Въпреки това Китай, втората по големина икономика в света, е единственото голямо правителство, което не е осъдило руската инвазия.
Многомилиардните покупки на руски газ от страна на Китай за гладната му за енергия икономика са спасителен пояс за Путин след търговските и финансовите санкции, наложени през 2014 г. заради завземането на Крим от Украйна. През последното десетилетие правителството на Путин се опитва да разшири износа за Далечния изток, за да намали зависимостта си от европейските пазари. И Москва, и Пекин се стремят всячески да се дедоларизират, тоест да използват по-малко американската валута в търговията, за да намалят зависимостта си от американската финансова система и силния натиск на САЩ.
Според данни на Раджив Бисвас, главен икономист в компанията „IHS Markit“, Китай е купил една шеста от общия износ на Русия през миналата година, като две трети от него са били нефт и газ. Китай иска повече газ, но Москва не може да го достави веднага. Тръбопроводите, свързващи двете страни, са крайно натоварени. Миналия месец двете нации подписаха 30-годишен договор за доставка, но заявиха, че тръбите за пренос на газ няма да бъдат завършени поне още три години. Пекин демонстрира личния си интерес, като използва натиска върху Москва от санкциите през 2014 г. като лост за договаряне на по-ниски цени на газа в по-ранно споразумение.
Говорител на външното министерство не отговори директно на въпроса, зададен вчера, дали Китай възнамерява да купува още руски петрол. Той разкритикува „незаконните едностранни санкции“ и подчерта, че Пекин и Москва продължават своето „нормално търговско сътрудничество“. По-рано тази седмица Китай обяви също, че за първи път ще разреши вноса на пшеница от всички части на Русия. Това несъмнено не може да замени всички загубени приходи от природен газ, ако Европа спре да купува, но може да помогне за увеличаване на доходите на руските земеделски производители. Все пак, това съобщение беше придружено от предупреждение, което се очертава като потенциална пречка. Според предупреждението в пратките не трябва да има паразити по пшеницата, заради които преди време Китай избягваше да купува руска пшеница.
Отношенията на Китай с Вашингтон и Европа вече са обтегнати поради недоволството от технологичните амбиции на Пекин, достъпа до пазара, нарушаването на човешките права, ситуацията в Хонконг и китайските претенции към оспорвани морета и територии в Хималаите. САЩ и техните съюзници обвиняват Китай, че помага на Иран и Северна Корея да заобикалят санкциите. В отговор на това Пекин твърди, че спазва забраната на ООН за повечето търговски отношения със Северна Корея заради разработването на ядрени оръжия. Китай обаче е обвиняван, че не я прилага изцяло, защото се страхува да не предизвика икономически срив и бежанска криза по границата си. Гневът на Запада срещу нападението на Путин в Украйна е по-силен, което предполага, че правителствата ще следят внимателно всичко и прилагането на мерките ще бъде по-строго.
Пекин разкритикува заплахите на САЩ да наложат „вторични санкции„, които да засегнат не само компаниите или банките, работещи със Северна Корея, но и техните клиенти и бизнес партньори. Ако Вашингтон наложи такива вторични санкции във връзка с Украйна, Китай няма да може да направи почти нищо, за да защити държавните банки и други свои дружества, които извършват дейност в чужди икономики. Някои китайски петролни и газови компании с руски партньори вече са били сериозно засегнати от предишните санкции срещу Москва.
