Една украинска бригада защитава един и същ квартал от промишлени сгради в продължение на месеци без прекъсване, пише „Асошиейтед прес“. Друга бригада е била в Авдийвка почти през всичките две години на войната, изморена до кости, но без заместници, които да я заместят.
Боеприпасите бяха на привършване, а руснаците нанасяха десетки въздушни удари всеки ден, използвайки „плаващи бомби“, за да унищожат дори укрепените позиции.
Руските войници идваха на вълни: Първоначално леко въоръжени бойци, които принуждават украинските защитници да изразходват ценни патрони, а след това и добре обучени войници. Понякога имаше засади с участието на специалните сили или диверсанти, които изскачаха от тунелите.
С падането на морала един командир на батальон, отговарящ за стотици хора, изчезна при неясни обстоятелства, според документи на правоохранителните органи, с които се е запознала „Асошиейтед прес“. Един от войниците, които са били с него, е намерен мъртъв. Оттогава командирът и другият войник с тях не са виждани.
В рамките на една седмица Украйна загуби Авдийвка – град в Донецка област, който защитаваше много преди пълномащабното нахлуване на Русия. Почти обкръжени и с огромно числено превъзходство, украинците взеха решение да се изтеглят и да избегнат същия вид смъртоносна обсада, която войниците преживяха в пристанищния град Мариупол, където хиляди войници бяха пленени или убити.
„Асошиейтед прес“ интервюира 10 украински войници, за да реконструира как намаляващите боеприпаси, огромната руска численост и лошото управление на армията са довели до най-тежкото украинско поражение от една година насам. Същите проблеми създават рискове за близкото бъдеще на Украйна. Виктор Биляк, пехотинец от 110-а бригада, който е в района от март 2022 г., коментира:
„Бяхме изтощени не толкова физически, колкото психологически, като бяхме приковани на това място.“
Мъжете се шегуват мрачно, че единственият изход е да умрат, да бъдат ранени или да отидат в затвора. Подразделението му се намира в южните покрайнини на Авдийвка, в добре укрепена позиция, наречена Зенит, която е на фронтовата линия още от първата атака на Русия през 2014 г. Обикновено мъжете копаели укрепления, но Биляк си спомня, че е имало постоянен руски огън, а освен ръчни лопати нямало енергия или оборудване. Според снимките, публикувани в профилите на различните бригади в социалните мрежи, някои от окопите им едва ли са били достойни за това име, малко над коленете. Това означавало, че когато войниците се оттегляли, никъде не е било безопасно да се оттеглят.
Ранни дни
Войник на име Олех пристига в средата на октомври в 47-а бригада. Според него зле обучената руска пехота, облечена в нови униформи и маршируваща в редици, е лесна мишена. Украинското оборудване работело, а запасите от боеприпаси били достатъчни поне за ответен огън. Руснаците лесно попадаха в плен, а някои от тях бяха служили малко повече от месец, според документите им. Олех, който като повечето украински войници моли да бъде идентифициран само с първото си име или псевдоним, изтъква:
„Те не знаят къде отиват, а когато ги питат каква е работата им, обикновено казват, че трябвало да се скрият в някое мазе и да чакат следващите сили.“
Но в края на ноември, по време на голямото руско нападение, украинците осъзнават, че нещо се е променило: небето се изпълва с плаващи бомби, огромни неуправляеми оръжия от съветската епоха, модернизирани с навигационна система за насочване, които заличават всичко около тях , както и с отчитащи движението взривни дронове, които могат да влизат в сгради и да ловуват персонал. При изчерпване на запасите от боеприпаси украинците отвърнаха на удара с боеприпаси, от какъвто калибър бяха останали в складовете. На всеки изстрелян от тях снаряд руснаците изстрелвали по осем или девет, признават мъжете. Олех заяви:
„Когато имаш различни видове снаряди, те имат различни траектории и трябва да изчислиш къде ще летят, къде ще попаднат. Това е един вид хаос. И колкото по-дълго продължаваше, толкова повече се получаваше този гювеч от снаряди за всички видове оръжия.“
Сред украинските войници се заражда идеята за отстъпление. Нямаше подкрепления, нямаше повече боеприпаси и нямаше промени в заповедите им.
Ехо от Азовстал
Стотици украински войници се оттеглят към коксохимическия завод в Авдийвка след многократните руски атаки миналата есен. Периметърът му от 10 км обхващаше обширна мрежа от сгради, стълбища, комини, железопътни линии и надземни тръбопроводи. Приблизително правоъгълният имот от съветската епоха беше заобиколен от открити полета от три страни и от квартал с вили за даване под наем за уикенда от четвъртата. С други думи, почти перфектна отбранителна позиция. Войниците се опитваха да не мислят за прословутата последна позиция в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, един от основните клиенти на коксохимическия завод преди войната и мястото, където стотици украински войници загинаха или бяха пленени от Русия. Но с началото на новата година дори коксохимическият завод се оказа уязвим. Плаващите бомби започнаха да избухват с десетки всеки ден.
Държейки фланга през полетата на север, Олех веднъж преброил 74 въздушни удара за една смяна. Олександър, командир на рота от президентската бригада в завода, казва, че психологическият ефект е бил ужасен. Ето какво разказа мъжът:
„Всички са свикнали с артилерията, но въздушните бомбардировки са нещо ново и ние не сме свикнали с тях. Разрушителната им сила е многократно по-голяма. Ефектът върху психиката също е по-голям.“
Украинските бригади се опитват да сменят хората от преките фронтови позиции след дни или най-много седмица. А бригадите с дългосрочни ангажименти трябва да бъдат изтеглени назад, за да могат да заменят хората, загубени поради смърт или раняване, да си починат от нервите и да попълнят запасите си. Това не се е случило в Авдийвка. Там 110-та бригада се сражаваше от март 2022 г., а 2-ри батальон на президентската бригада – от март 2023 г. В средата на октомври пристигна 47-а бригада.
Докато официалните лица в Киев спореха по деликатния въпрос за разширяване на наборната служба, много от войниците на изток се чувстваха пренебрегнати от западните съюзници, които вече не изпращаха оръжия, от висшето си командване и от колегите си украинци. Руските специални части започнаха да се появяват, сякаш от нищото, да откриват огън по украинците, след което отново изчезваха. Руснаците излязоха от канал зад украинските линии и плениха един командир, преди зашеметените войници да успеят да реагират. Тези хора се оттеглиха към позицията на Биляк, на южния фланг на Авдийвка.
Войниците в коксохимическия завод се сблъскаха с подобни проблеми, като се научиха да се пазят от изненади, излизащи от мрежата от тунели, и от безбройни, непреодолими фронтални атаки. Максим, войник от президентската бригада, заяви:
„Те просто продължаваха да се хвърлят към коксохимическия завод, оставяйки там купчини от труповете си. Планини от тела и купчини разбито оборудване. И всеки път, когато поемаха по един и същи маршрут, ние ги удряхме и удряхме и в крайна сметка удържахме позициите си.“
Но руснаците разполагаха с привидно безкраен запас от хора и боеприпаси и не се страхуваха да ги изразходват. На фона на непрестанните въздушни удари и настъпващата руска пехота украинските мъже виждаха, че възможностите им се стесняват с всеки завзет от врага път.
„В условията на постоянен натиск и липса на помощ се заговори за отстъпление“, заяви Олег и добави:
„Постоянните им атаки ни изтощиха.“
Настъпва изтощението
Трета щурмова бригада пристига в началото на втората седмица на февруари със заповед да се насочи директно към коксохимическия завод. Изцяло доброволческата бригада е известна с победите си срещу превъзходството. Докато опитните бойци стигнат до завода, руските войски почти са затворили широки клещи около него.
По това време отбранителните линии били частично разрушени и врагът изглеждал навсякъде.
На 8 февруари украинският президент Володимир Зеленски уволни началника на украинската армия генерал Валерий Залужний. Това беше най-голямото сътресение в армията от началото на войната. На следващия ден край Авдийвка офицерите, борещи се за спасяването на града, се събраха в команден пункт на няколко километра от коксохимическия завод. Имало е разгорещена дискусия и командирът и двама войници са си тръгнали заедно с кола, според документите, видени от „Асошиейтед прес“. Не е ясно какво се е случило след това в момент, когато емоциите са се разгорещили, а зад украинските линии се появяват руски диверсанти.
Властите не смятат, че изчезналият офицер е имал със себе си класифицирана информация или военна техника, когато е изчезнал заедно с другите двама. Един от войниците е намерен мъртъв наблизо от огнестрелни рани. Все още са в неизвестност командирът и другият мъж. „Асошиейтед прес“ не назовава имената на мъжете, за да не застраши някого, който може да е в плен.
Напускане на Авдийвка
На 15 февруари Биляк получава заповед за нощно отстъпление на 110-а бригада от пункта си на южния фланг на Авдийвка. Той е назначен да се изтегли в четвърта група. Първата група попада в засада почти веднага. Втората група попадна в засада и се върна назад. Леко ранен от шрапнел, Биляк и останалите мъже се разделят на по-малки групи и се изтеглят в тъмнината. Той е бил на същия кръстопът, южно от Авдийвка, в продължение на малко по-малко от две години.
„Щеше да е радостно, ако това се беше случило по-рано. Винаги сме били готови да захвърлим всичко и да избягаме оттам, защото отдавна знаехме, че краят идва“, заяви той и добави:
„Но тогава вече знаехме, че е твърде късно, и това беше от отчаяние.“
Той си проправя път пеша, със скорошна превръзка на лицето. Само очилата му за нощно виждане му позволили да намери пътя към безопасността, сподели той.
Но те разкрили и чист ужас: Мъже, които са паднали в кратери от бомби и са си счупили краката по време на отстъплението. Други са били разкъсани от шрапнели и им е било казано да изчакат кола, която да ги евакуира, включително един мъж, който се обадил на сестра си, докато лежал ранен в тъмнината с още четирима мъже, според нейния запис на разговора. Никой не е могъл да се свърже с тях. На следващия ден мъжете все още били живи, но по време на друго обаждане до дома си семейството чуло руски войници:
„Ставайте, излизайте, няма да ви носим.“
По-късно и петимата са идентифицирани като мъртви от 110-а бригада. Трета щурмова бригада получава заповед за отстъпление един ден след 110-а бригада. То беше организирано, но прибързано.
Екипът за въздушно разузнаване сгъна безпилотните си апарати и ги сложи в раници. Разбиха всичко, което не можеше да бъде пренесено, за да не попадне оборудването в ръцете на руснаците, и се натъпкаха в бронетранспортьорите като сардини – каза Липен, оператор на безпилотни летателни апарати в бригадата.
Украинските сили знаеха, че руснаците подслушват радиоразговорите им, затова общуваха лице в лице, когато това беше възможно. Към 5 ч. сутринта коксохимическият завод, в който предишния ден се намираха повече от 1000 украински войници, беше съкратен до няколко камиона. На 17 февруари Русия пое контрола над Авдийвка и коксохимическия завод. Украинските военни заявиха, че по-голямата част от войниците, които са се изтеглили от Авдийвка, са се измъкнали благополучно и че руските загуби са били много по-големи. На 29 февруари новият началник на украинската армия, генерал-полковник Олександър Сирски, публикува изявление, в което подчертава значението на опитните и решителни командири. Той заяви, че инспекцията му на войските в Донецка област е показала, че някои командири „са направили определени грешки в овладяването на ситуацията и оценката на противника, което пряко е повлияло на стабилността на отбраната в определени направления“.
Много от мъжете се притесняват какво означава загубата на Авдийвка за бъдещето на Украйна. Има малко време за губене. Андрий, който от 2022 г. се сражава в Авдийвка в състава на 110-а бригада, сподели:
„Опитвам се да не изпитвам чувство на отчаяние, на предателство. Войната все още е тук. Трябва да се възстановим и да продължим напред.“
