Анализаторът Илиян Василев се обяви за допълнително облагане на свръхпечалбите на „Лукойл Нефтохим Бургас“, като заяви, че според него извънредните приходи на компанията не са резултат от нормални пазарни процеси или от управленски решения, а от международната геополитическа обстановка.
В публикация във Facebook Василев определя като „абсурдна“ позицията на правителството по темата и настоява, че държавата трябва да защити обществения интерес чрез допълнително данъчно облагане.
По думите му високите приходи в петролния сектор са породени от извънредни външни обстоятелства и са реализирани на фона на по-високи разходи за горива за българските потребители. Според Василев част от този допълнителен финансов ресурс следва да бъде върнат към обществото чрез данъчен механизъм.
Анализаторът прави разграничение между подобна ситуация и обичайните периоди на ръст в приходите на компании от други сектори. Според него няма основание извънредното облагане да бъде разширявано към фирми, чиито по-високи печалби са следствие от нормалните пазарни цикли.
Василев поставя и въпроса дали евентуалното бездействие от страна на държавата не би могло да породи съмнения за непозволена държавна помощ.
Той се връща и към предходни години, когато темата за данъчното облагане на „Лукойл Нефтохим“ също беше част от обществения дебат. През 2022 г. тогавашното правителство обяви договорености, според които прилагането на предвиденото в европейската регулация допълнително облагане на свръхпечалбите с 33% се очакваше да доведе до значително по-високи постъпления в бюджета. По данни, огласени тогава от изпълнителната власт, дружеството е платило около 3,5 млн. лева данък печалба за 2021 г., а прогнозите за следващите години бяха за чувствително по-високи суми.
В публикацията си Илиян Василев отправя критики и към действията на особения търговски управител на дружествата от групата „Лукойл“. От юни 2026 г. тази функция се изпълнява от Евгени Симеонов, назначен с решение на Министерския съвет.
Според Василев държавата допуска все по-голяма част от финансовите потоци да се насочват към швейцарската компания „Литаско“. Той поставя въпроса дали подобни процеси биха могли да имат отношение и към действащите санкционни режими. Това също е теза на анализатора и в публикацията му не са представени доказателства за конкретно нарушение на санкции.
Към момента дейността на дружествата от групата „Лукойл“ в България продължава при специални лицензи, издадени във връзка със санкционния режим. Американската Служба за контрол на чуждестранните активи – OFAC, удължи разрешението за трансакции с българските дружества до 29 октомври 2026 г., а британската Служба за прилагане на финансови санкции – OFSI, също удължи съответния лиценз до същата дата.
През юни правителството съобщи и за постигнато споразумение, с което са отпаднали ограничения от страна на „Литаско“, възпрепятствали „Лукойл Нефтохим Бургас“ да купува суров петрол от контрагенти, регистрирани в Швейцария. Според официалната информация ограниченията са били свързани със заем, отпуснат от „Литаско“ на бургаската рафинерия през 2023 г., който впоследствие е станал предсрочно изискуем.
Присъединете се към нашия Телеграм
Случаят „Петрохан – Околчица“: Баща иска ексхумация на тялото на сина си!
