Финансовата рамка за здравеопазване, която се гласува в напреднал етап от годината, няма как да послужи за основа на реални структурни промени. Около тази теза се обедини заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров. Пред „NOVA“ той отбеляза, че поради голямото забавяне новият документ единствено ще узакони и формализира харчовете, които лечебните заведения вече са направили.
Според Маджаров от ключово значение е в разчетите да залегнат инструменти за много по-строг и обективен одит на публичния ресурс. Той настоява за пълна прозрачност в сектора, за да се докаже категорично дали системата страда от реален финансов недостиг. Лекарският съюз е на мнение, че едва след като процесите бъдат напълно изсветлени, ще може открито да се заяви пред обществото, че заделените средства са крайно недостатъчни.
Представителят на организацията обърна специално внимание на сериозния парадокс, пред който са изправени хиляди медици в страната:
-
Лекарите и медицинските сестри продължават да работят срещу ниско заплащане на фона на постоянните уверения от властта, че ресурс в системата има;
-
Липсва ясен механизъм как точно ще нараснат възнагражденията на персонала, ако бюджетът се определя като напълно достатъчен.
По думите на д-р Маджаров секторът се намира в порочен кръг, в който от една страна се декларира необходимост от спешно вдигане на заплатите, а от друга – реформирането се отлага с аргумента, че парите просто трябва да се преразпределят по-добре.
В рамките на дискусията бе засегнат и въпросът за начина, по който остойностяването на лекарския труд е обвързано с финансирането от Националната здравноосигурителна каса. Към момента парите за заплати на медиците и санитарите идват изцяло от перата на клиничните пътеки, тъй като в държавата липсва алтернативен стълб за финансиране на кадрите.
Експертът даде за пример огромното институционално неравенство при управлението на болничните заведения в страната. В по-нерентабилните и малки лечебни заведения разходите за заплати на персонала поглъщат над 90 на сто от всички приходи, генерирани от преминалите пациенти. В същото време по-големите или специализирани болници демонстрират по-висока ефективност, като при тях за възнаграждения се заделят между 40 и 50 процента от общия доход по клинични пътеки.
Присъединете се към нашия Телеграм
Красимир Каракачанов: Проектът за държавен бюджет е авариен!
