Икономистът Любослав Костов постави във Facebook въпроса за високата смъртност от заболявания на кръвоносната система в България и сериозните регионални различия в достъпа до медицински специалисти. В публикацията си той обръща специално внимание на разпределението на кардиолозите между София и редица области в страната и призовава за мерки, които да насърчат повече лекари да работят извън столицата.
По окончателни данни на Националния статистически институт през 2025 година в България са починали общо 99 479 души.
Заболяванията на органите на кръвообращението остават водещата причина за смърт в страната. Официалната статистика на НСИ показва, че през миналата година на тях се дължат 60 589 смъртни случая – 29 139 при мъжете и 31 450 при жените. Това представлява около 60,9% от всички починали през годината. Данните се използват и от Националния център по обществено здраве и анализи /НЦОЗА/ при изготвянето на статистиката за смъртността по основни причини.
В публикацията си Костов посочва дял от над 65%, или приблизително 65 000 души. Актуалните окончателни данни за 2025 г. обаче показват 60 589 смъртни случая от болести на органите на кръвообращението.
Според икономиста мащабът на проблема трябва да бъде разглеждан не само през здравната статистика, но и през достъпа до медицинска помощ. Той определя високата смъртност като сериозен демографски и обществен проблем, който свързва със стреса, бедността и неравния достъп до качествено здравеопазване.
Костов обръща внимание най-вече на концентрацията на кардиолози в столицата. По цитираните от него данни в София работят 494 кардиолози при население от около 1,3 млн. души. Официалната статистика на НСИ показва, че населението на област София (столица) към края на 2025 г. е 1 303 813 души.
При посочените от Костов 494 специалисти това би означавало приблизително един кардиолог на 2640 жители.
Икономистът прави сравнение с други 19 области – Благоевград, Пазарджик, Кърджали, Смолян, Силистра, Шумен, Разград, Габрово, Хасково, Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Сливен, Кюстендил, Търговище, Добрич, Ямбол и Перник. По данните, които той цитира, в тях общо работят 490 кардиолози, въпреки че населението им е значително по-голямо от това на столицата.
Костов акцентира и върху факта, че чистият брой специалисти не показва доколко медицинската помощ е реално достъпна за пациентите. Според него проблемът е особено сериозен за хората в малките населени места и отдалечените райони, където разстоянието до лечебно заведение и времето за реакция при инфаркт или друго остро състояние могат да имат решаващо значение.
Данните на НЦОЗА показват и по-широк проблем с разпределението и възрастовата структура на лекарите. В годишния доклад за здравето се посочва, че към края на 2024 г. в страната има 1957 практикуващи лекари със специалност „Кардиология“. Същевременно области като Ловеч, Видин и Монтана се отличават с особено нисък дял на лекарите на възраст до 35 години, а в Ловеч и Видин над 40% от практикуващите лекари са на 65 или повече години.
Като възможно решение Любослав Костов предлага въвеждане на финансови стимули за млади кардиолози и други медицински специалисти, които изберат да работят в области с недостиг на кадри.
Друга идея, която той поставя, е създаването на денонощни мобилни центрове за спешна кардиологична помощ, оборудвани с необходимата апаратура и насочени към райони, в които няма достатъчно специалисти.
Според Костов сериозен акцент трябва да бъде поставен и върху профилактиката. Той изразява увереност, че при по-добра превенция и по-равномерен достъп до медицинска помощ смъртността от сърдечно-съдови заболявания може да бъде значително намалена.
Официалната статистика потвърждава мащаба на здравния проблем – болестите на органите на кръвообращението остават причина за повече от половината смъртни случаи в България, докато въпросът за достъпа до специалисти извън големите медицински центрове продължава да бъде сред сериозните предизвикателства пред здравната система.
Присъединете се към нашия Телеграм
ДАНС разби секта в България! Шаманът упоявал последователите!
