Япония одобри план за изливане в океана на повече от един милион тона замърсена вода от разрушената атомна централа във Фукушима. Според експертите водата ще бъде обработена и разредена, така че нивата на радиация ще бъдат под тези, определени за допустими в питейната вода. Въпреки това местната риболовна индустрия категорично се противопостави на този ход, както и Китай и Южна Корея, предава „BBC“.
Токио разкри, че работата по освобождаването на замърсената вода, използвана за охлаждане на ядреното гориво, ще започне след около две години. Окончателното одобрение на операцията дойде след години усилени дебати, като се очаква да отнеме десетилетия тя да бъде завършена.
В момента радиоактивната вода се пречиства в сложен процес по филтриране, който премахва повечето радиоактивни елементи, но някои остават, включително изотопът тритий – считан за вреден за хората само в много големи дози. След пречистването водата се съхранява в огромни резервоари, като се очаква те да се напълнят до 2022 г. Понастоящем в резервоари се съхраняват около 1,3 милиона тона радиоактивна вода или така да се каже достатъчно, за да се запълнят 500 басейна с олимпийски размери, според доклад на „Reuters“.
Има ли голям брой противници на идеята?
Редици екологични организации като „Greenpeace“ отдавна са изразили своето несъгласие относно изхвърлянето на водата в океана. Според неправителствената организация плановете на Япония да пусне водата в световния океан показват, че правителството за пореден път „се провалило“ по отношение на адекватното справяне с последиците от Фукушима.
Риболовната индустрия в страната също се обяви против въпросния план, изказвайки опасенията си, че потребителите ще откажат да купуват продукция от региона. Тази индустрия беше засегната изключително силно след ядрената катастрофа през 2011 г., като много страни забраниха вноса на морски храни, уловени от североизточното крайбрежие на Япония.
Решението предизвика и критики и от страна на съседите на Япония. Преди решението да бъде взето окончателно външният министър на Южна Корея заяви, че сериозно „съжалява“, че това се случва. Междувременно говорителят на китайското външно министерство Жао Лиджиян също призова Япония да „действа отговорно„.
Представители на САЩ обаче заявиха, че подкрепят решението на Япония, тъй като според тях азиатската страна е възприела подход, който е в съответствие с общоприетите стандарти за ядрена безопасност.
Колко безопасна е тази вода?
Япония твърди, че освобождаването на отпадъчните води е безопасно, тъй като при преработката им се отстраняват почти всички радиоактивни елементи, като концентрацията им ще бъде значително разредена. Планът е подкрепен от Международната агенция за атомна енергия, която твърди, че предстоящата операция е подобна на изхвърлянето на отпадъчни води в други централи по света.
Учените разкриват, че елементите, останали във водата, са вредни за хората само ако се приемат в големи дози, което ще рече, че след филтриране водата не крие рискове за човешкото здраве. Един от изотопите – тритий, е радиоактивен и има период на полуразпад около 12 години, което означава, че концентрацията му ще изчезне от околната среда за период от десетилетия, а не векове. Въпреки това радиацията от него може да бъде погълната, поради което групите, защитаващи правата на работещите риболовната индустрия, са притеснени от риска, че елементът може лесно да попадне в хранителната верига и да бъде консумиран чрез морската храна в региона. Рискът това да се случи не е нулев, но научният консенсус е, че той не представлява сериозна заплаха за човешкото здраве.
Експертите посочват още, че значително повече радиация е била освободена в Тихия океан чрез тестовете за ядрено оръжие, проведени от САЩ, Обединеното кралство и Франция през 40-те, 50-те и 60-те години.
Какво се случи преди време във Фукушима?
На 11 март 2011 г. земетресение с магнитуд 9,0, регистрирано в района на североизточното крайбрежие на Япония предизвика 15-метрово цунами. Бедствието предизвика сериозни щети в атомната централа във Фукушима, въпреки че системите за предотвратяване на срив устояха успешно на първоначалния трус. В последствие охлаждащите системи на съоръжението се повредиха в следващите дни, което доведе до принудителното освобождаване на тонове радиоактивен материал. Тревожното събитие е определено като най-тежката ядрена авария след Чернобил през 1986 г. По официални данни около 18 500 души са загинали и изчезнали по време природното бедствие, а над 160 000 други са били принудени да напуснат домовете си.
