Финансистът Евгений Кънев публикува във Facebook анализ, според който през 2024 година не се очертава висок растеж на българската икономика, но от политическите решения, които предстои да се вземат, ще бъде очертан обликът й до края на десетилетието. Ето и цялото изследване:
„Ако през 2022 г България се възползва от внезапно надигнала се икономическа вълна от геополитическа буря, то през сегашната 2023 година вълната пое надолу. И наистина, неочакваната война на Русия в Украйна донесе много икономически турбуленции в Европа и преформатиране на търговските потоци и вериги.
Като цяло България спечели от новата конюнктура, благодарение на своя капацитет за производство и износ на вероятно трите най-търсени военновременни стоки: енергия, храни и оръжия. Българската индустрия отбеляза един от най-високите ръстове в Европа, като през летните месеци дори беше първа по този индикатор. Повечето еднократни ефекти върху ръста на БВП обаче изчезнаха през 2023, особено видно в енергетиката след успокояване на цените на пазарите на природен газ и електричество.
За да надникнем към картината, която икономиката ни ще нарисува през 2024 г е важно да очертаем политическите и икономическите фактори, които ще влияят на този процес.
Геополитика и политика
Войната размести драматично пластовете в нашата политика и имплицитно постави под въпрос евроатлантическата ориентация на страната. Борбата със системната корупция в публичния сектор, която бе основна тема в българската политика до войната отстъпи място на нуждата от съхраняване на еврoпейската принадлежност на България.
След дълго продължила политическа криза с няколко неуспешни парламента, в средата на 2023 г бе договорен кабинет на ротационен принцип между опонентите от двете страни на корупционната полемика. Обявената цел бе да се завърши интеграцията на България в европейските структури като Шенген и Еврозона и така да се елиминират в голяма степен геополитическите рискове пред страната.
Въпреки че подготви приемането на ключови закони и се справи успешно с няколко социални протеста, кабинетът е изключително нестабилен поради съществените ценностни различия на подкрепящите го партии. В голяма степен икономическият облик на България през 2024 г ще зависи от оцеляването на правителството до планираната ротация на управляващите партии през пролетта и неговата стабилност след нея. Все пак предвид изключително напрегнатата геополитическа обстановка в района на Черно море и поетите международни ангажименти пред нашите стратегически партньори за регионалната сигурност е по-вероятно правителството да оцелее и през 2024 г.
Икономическа политика
Бюджет 2024 предвижда растеж от 3.2%, въпреки намаляващата икономическа активност в страната. Политиката към увеличение на лихвите на ЕЦБ след неколкомесечен лаг ще даде отражение и у нас. По-скъпият кредит ще ограничи търговските и инвестиционните транзакции, а оттам и приходите от ДДС. Министерство на финансите предлага общините да добавят към своите субсидии по-високи имотни данъци и такси – вероятно с идеята да се ограничат субсидиите към тях. В разходната част се увеличават разходите по отделни пера, но не се очакват съществени структурни промени спрямо текущата година.
Въпреки че Бюджет 2024 г ще бъде приет от управляващото мнозинство, различните ценности на водещите две коалиции може да рефлектират върху икономическа политика след ротацията на кабинета. Примерно, недостатъчната скорост и качество на изпълнение на реформите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) могат да поставят под риск получаването на следващите евротраншове. Или неизпълнението на маастрихтски критерий може да попречи на приема ни в еврозоната по различни причини, примерно, допускането на по-висок бюджетен дефицит или инфлация. Едва ли в неспокойната политическа обстановка ще се случат съществени реформи в секторите най-петимни за тях – енергетика, транспорт, земеделие и др, така че да допринесат за икономическия растеж.
Двигателите на растежа
Вътрешното търсене ще бъде основният двигател на растежа през 2024 г, като отчасти компенсира отслабения износ. През 2022 г. България беше единствената страна в ЕС с ръст на доходите по-голям от този на инфлацията. Растежът на доходите продължава и през тази година, въпреки спадащата икономическа активност. Ръстът на възнагражденията в условията на най-ниската безработица през този век и дефицит на кадри в някои професии; скокът на МРЗ след обвързването й по формула със средната работна заплата; същественият ръст на пенсиите и тяхната актуализация по швейцарското правило за инфлацията – всички те благоприятстват засиленото вътрешно потребление. В тези условия, неслучайно движещата сила на растежа през тази година е секторът на вътрешната търговия, ресторанти и хотели и това се очаква да продължи и през 2024 г.
Българският износ най-силно усети геополитическите ефекти от войната. Тази година беше по-слаба, за което енергетика, масла и метали като сектори са основни „виновници“. Не се очаква експорът да е двигател на икономическия растеж през 2024 г., предвид състоянието на основните ни търговски партньори. Моторът на европейската икономика Германия влезе в техническа рецесия, заради чувствителния спад на промишеното производство и нуждата от промяна на цялата й външнотърговска парадигма: няма го вече „евтиния“ руски газ, а силната зависимост на експорта от китайския пазар налага търсенето на възможности за диверсификация. Тези сътресения няма как да не засегнат и българската ескпортна индустрия, на която Германия е основен търговски партньор: поръчките намаляват, мощностите се освобождават и вероятно този процес няма да тръгне в обратна посока до края на следващата 2024 година.
Въпреки че инвестициите отбелязаха ръст през последните две-три години, излизайки от почти замръзнала точка, слабо ще помагат на растежа през 2024 г.
Капиталовата програма на държавата все така ще бъде функция на допустимия максимален дефицит за влизането ни в Еврозоната, изключая кофинансирането към еврофондовете по ПВУ. Частните инвестиции – най-вече в сектор недвижими имоти – ще забавят растежа си заради покачващите се лихви по инвестиционните кредити. Предвид усложнената външна и затрудената вътрешна бизнес среда, ще продължи консолидацията и интеграцията чрез сделки за придобивания и сливания в секторите доминирани от български собственици: земеделие, хранително-вкусова промишленост и търговия.
Чуждестранните инвестиции ще бъдат все така основно в два сектора. Първият са индустриалните експортни производства на зелено, заради продължаващо преструктуриране на международните вериги на доставки в по-голяма близост до крайните участници в нея. България продължава да е атрактивна дестинация за съкращаване на разходи поради най-ниските цени на земя, строителство и работна сила в комплект с ниско пряко данъчно облагане. Същото като причина за чуждестранни инвестиции важи и за втория сектор – аутсорсинг на услуги, най-вече IT услуги, в който България е атрактивна със своите подготвени кадри.
Перспективи
Въпреки, че не се очертава висок растеж на българската икономика през следващата година, то политическите решения, които предстои да се вземат ще очертае нейния облик до края на десетилетието.
На първо място, предстои да разберем дали конвергентният доклад, който се очаква до началото на лятото ще отчете изпълнение на маастрихтските критерии за прием в Еврозоната. Към момента не покриваме критерия за инфлация, който се очертава като най-проблемен. Относително силното вътрешно търсене не работи в посока или най-малкото възпрепятства по-бързото нейно намаление. Вероятно ще се справим с бюджетния дефицит, въпреки проблема със спадащите бюджетни приходи от намалена икономическа активност. Дори да не покрием критерия инфлация, възможно е България да бъде приета заради геополитически компромис в Еврозоната, така както бе приета Хърватия (с компромис за размера на външния дълг), примерно при наличие на становище за трайно спадаща инфлация.
На второ място, ако стане ясно, че ще бъдем приети в Еврозоната, новото европейско доверие ще доведе и до вход в Шенген (както стана пак с Хърватия), който е малко вероятно да се случи още тази година. Членството в Шенген ще съкрати разходите на транспортните, товарните и пътникопотоците в полза на цялата ни икономика.
На трето място, планираните промени в Конституцията и антикорупционното законодателство, както и в кадровия състав, който ще ги прилага имат потенциал да подобрят помръкналия инвестиционен имидж на България и да засилят атрактивността на вътрешния пазар и публичния сектор за чуждестранни инвестиции.
На четвърто място и най-важно, промените в законодателството ще отпушат еврофондовете на ПВУ. Чрез реализираните с него инвестиционни проекти България трябва да стане по-дигитална, по-зелена, по-конкурентна и по-устойчива на външни и вътрешни предизвикателства икономика.“
