Въпреки пълното единодушие, с което народните представители взеха решение за замразяване на своите заплати на нивата от месец март – фиксирайки основната ставка на 4236 евро, в публичното пространство ескалира сериозна дискусия относно реалния икономически ефект от тази мярка за държавната хазна. Темата за структурата на депутатските доходи и дефицита на отчетност бе анализирана пред „NOVA“ от математика проф. Михаил Константинов и Диана Ефтимова, представител на Института за развитие на публичната среда /ИРПС/.
Проф. Константинов предостави детайлна математическа калкулация, според която базовото възнаграждение е едва начален компонент от крайната сума, получавана от законотворците. При добавяне на полагащите се допълнителни средства, равняващи се на две трети от основната заплата, размерът на сумата нараства до близо 7000 евро. С включването на всички останали текущи начисления, целеви пера и логистични плащания, реалният разход за един народен представител достига приблизително 10 000 евро на месец. Математикът подчерта, че редукцията или замразяването на тези параметри има изцяло морален и пиар ефект, без да оказва осезаемо финансово влияние върху макрорамката на държавния бюджет. Според него фокусът на обществото трябва да бъде насочен към качеството на крайната продукция, тъй като генерирането на „законодателен брак“ и постоянното пренаписване на нормативни актове превръщат и най-ниското възнаграждение в неоправдан разход.
От своя страна Диана Ефтимова защити базовата концепция за обвързване на заплатите в законодателната власт със средните нива на възнагражденията в държавния сектор, тъй като това би следвало да стимулира депутатите да работят за общото икономическо вдигане на доходите в страната. Тя обаче постави сериозен акцент върху липсата на прозрачност при усвояването на т.нар. „две трети“ допълнителни средства. Ефтимова бе категорична, че тези бюджети по дефиниция не са личен доход и не трябва да се третират като безотчетни суми, тъй като са нормативно целеви – за финансиране на външни експертизи, юридически консултации и изследователска дейност в помощ на парламентарните комисии. Поради това е наложително във вътрешните правилници на Народното събрание да се разпишат строги и публични механизми за тяхното разходване и доказване.
В заключение експертите се обединиха около тезата, че гражданското общество и медиите трябва да упражняват много по-силен и постоянен натиск за спазване на правилата и прозрачност в парламента. Проф. Константинов обобщи ситуацията чрез съпоставка с международните стандарти, посочвайки, че липсва несправедливост, ако възнагражденията на българските народни представители варират в границите на 70 – 80% от средните нива за Европейския съюз, но всяко превишаване на тези пропорции вече генерира социален дисбаланс и усещане за липса на правосъдие.
Присъединете се към нашия Телеграм
С 3,17 промила зад волана: Мъж предизвика катастрофа между две врачански села
