Четири нови маршрута очакват пловдивчани в есенния етап на „Духовни маршрути в Пловдив 2022“, съобщиха от местната управа. Събитието се провежда на два етапа – през юни, и сега – септември и октомври.
Проектът е своеобразно продължение на „Литературни пътешествия в Пловдив“, които през 2019 г. бяха част от програмата на града – Европейска столица на културата, а през 2020 г., 2021 г. и 2022 г., издателство „Летера“ ги продължи и доразви тематично под заглавие „Духовни маршрути в Пловдив“.
Проектът е финансиран от Община Пловдив и е част от Културния календар на града.
Литератира, театър и музика
Водач ще бъде д-р Младен Влашки. Той е доктор по сравнително литературознание и по философия и университетски преподавател, литературен историк, критик и журналист. От април 2018 г. е лектор по български език, литература и култура в Славянския семинар на Университета във Фрайбург.
Събитието ще бъде с участието на актьора Петър Тосков. Той завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Димитрина Гюрова. Има над 100 роли в театъра и киното, между които Орландо в „Както ви харесва“ от у. Шекспир, Естрагон във „В очакване на Годо“ от С. Бекет и др. Има авторски спектакъл „Тоскография“, представен нееднократно с голям успех.
Целта на маршрута е запознаване с литературни средища в Пловдив като акцентът се поставя върху онези, които действат в днешно време.
– „Петното на Роршах“ – култово място за представяне на най-новата българска литература в Пловдив.
– Галерия „Arsenal of Art“ – уютно камерно пространство със специален дух и атмосфера, където живеят в хармония литература, музика и изобразително изкуство
Галерия U P.A.R.K. – представя високо художествени творби и техните автори; постоянна експозиция на Кольо Карамфилов
– Студио 1 на БНР – Пловдив – важен медиатор в литературното общуване, мястото, от което се излъчва единственото литературно предаване в Пловдив „Преге“
– Културен център-музей „Тракарт“ – центърът разполага с камерна зала и е добър пример за съвместяване на музейния си характер с различни културни прояви – изложби, камерни концерти, театрални постановки, представяния на книги и др.
Обиколката ще завърши с музикално-поетичен спектакъл в изпълнение на Петър Тосков „Изпята поезия“ по стихове на Георги Константинов, Камелия Кондова, Недялко Йорданов, Добромир Тонев и др.
Чрез тези топоси на литературната комуникация участниците в обиколката ще бъдат въведени в системите за разпространение на литература и ще добият практическа ориентация за актуалните места, които биха могли да посещават.
Изобразително изкуство
Водач ще бъде д-р Галина Лардева. Тя е професор по История и теория на изкуствата, зам. ректор на АМТИИ – Пловдив, артистичен директор на Националните есенни изложби от 2013 г., автор на кураторски проекти и изкуствоведски изследвания
Маршрутът ще представи по традиция тазгодишното издание на Националните есенни изложби, които представят девет автори в дворовете и къщите на Стария град – Балабанова къща, къща Хиндлиян и Постоянна експозиция Мексиканско изкуство.
Участниците в маршрута ще имат възможност да се запознаят с творчеството на Ангеларий Димитров, Анжела Терзиева, Атанас Ташев, Валентин Митев, Дарина Цурева, Карина Попова, Николина Джановска, Петър Чиновски, Русен Дойков.
„Не е случайно, че социалното явление споделено пространство придоби широко разпространение във време, в което хората все по-ясно започнаха да осъзнават, че обитават не пространства, а зони: летища – автомагистрали – лунапаркове – игрални площадки – молове – козметични салони – круизни кораби – дестинации. Днес сме поместени в светове между световете, в не-места, чиято идентичност излинява с всеки изминал момент; не-места, чиято вътрешна многоизмерност и релефност се изтрива от привичките на ползването; не-места, чийто произход се стопява в урбанистичната потребителска амнезия.“
Литература и история
Водач ще бъде д-р Стефан Шивачев. Той е историк, от 27 г. е директор на РИМ – Пловдив, автор е на публикации за историята на Пловдивския край, ръководител на международни и национални проекти.
Водач ще бъде и д-р Младен Влашки.
Маршрутът минава през местата, свързани със социалистическия период на книгоиздаване и книгоразпространение:
– Площад „Римски стадион“
Духовният център на вечния град Пловдив – повече от две хилядолетия средището на нашия град е площадът, който пловдивчани по традиция наричат „Джумаята“. Повече от 10 пъти сменя името си, но римляни, византийци, българи, османски турци, отново българите след Освобождението изграждат градоустройството на града от този площад, от който започват осем улици в четирите посоки. Акцент на преустройството на площада след 1944 г. и книжарниците по Главната улица.
Бившето кафене „Кристал“
– „Салфетъчна поезия“ из „Гранд кафе „Кристал“ на Георги Райчевски и спомени на Здравко Попов
– Къщата, където е живял Димитър Димов
Романът „Тютюн“ е написан в Пловдив, докато Димитър Димов е бил доцент по анатомия и физиология на домашните животни в Агрономическия факултет. В един период от това време той е живял в къщата на ул. „Антим“ I №14 на Сахат тепе.
Днес една разходка по „Антим“ I и съседните улици предлага изключително любопитни гледки към остарели аристократични къщи, които говорят за друг начин на живот. За съжаление повечето от тях остаряват безславно. Тук, в тая среда на богати хора, на матинета, журове, големи сделки и драматични обрати, Димитър Димов открива и някои от прототипите си в романа.
– Паметникът на Йосиф Шнитер (Гроздовия пазар)
„Гроздовия пазар“ и паметника на архитект Йосиф Шнитер – паметникът е тук не само защото наблизо е улица „Йосиф Шнитер“, а и защото това е едно от възловите места за града. Разказ за приноса на архитект Шнитер за запазване на градоустройствения облик на вековния град и културно-историческото наследство.
Главната улица (Старият „Гръцки клуб“, старите книжарници)
– Дом на народната армия (тук е заседавал т. нар. Народен съд) откъс от роман на Любен Станев
– Бившият партиен дом (площад „Централен“)
Откъс за манифестациите от романа на Недялко Славов от „Портрет на поета като млад“
Разказ за преустройствата по време на социализма – постижения и проблеми.
История
Водач ще бъде д-р Стефан Шивачев. След Античността и Българското Възраждане през периода 1878–1885 г. Пловдив изживява своя трети звезден период като столица на Източна Румелия. Акценти в разказа са Градската/Дондукова градина; сградата на Областното събрание на Източна Румелия/Експозиция Музей на Съединението; архитект Пиетро Монтани и творчеството на стотиците чужденци – специалисти в различни области, които работят в Пловдив. Какво става, когато Пловдив вече не е столица?
