„Как се представи електроенергетиката ни в първия дъждовен есенен ден?“
Отговор на този въпрос дава енергийният експерт Боян Рашев във Facebook профила си, където пише: „Вчерашният ден, 13 октомври, беше първият наистина облачен и дъждове ден за есента на 2026 г. Поглед върху представянето на електроенергийната ни система дава добра представа какво ни очаква все по-често оттук нататък – днес например ще бъде много подобно. Първата графика показва производството и потреблението по източници за денонощието, втората – ценовата крива на пазара „Ден напред“, а третата – нетната ни позиция внос/износ. Ето какво е най-важното:
- Потреблението на системата е доста ниско – изменя се от 3000 MW нощем до 5000 MW през деня като все още не се наблюдава характерния силно изразен вечерен пик. Явно отоплението все още не участва значимо в играта.
- Въпреки ниското потребление и целодневно високите цени, производството не наваксва. Всъщност България отчита нетен внос за денонощието (третата графика). Това за мен е червена лампа.
- Още с първия дъжд лигнитните (кондензационни) ТЕЦ се превръщат в най-големия енергиен източник на България с огромна преднина пред всички останали. Произвели са почти 2 пъти повече електричество от АЕЦ Козлодуй (временно работи само един блок и то не на пълна мощност) и 8 пъти повече от гигантските фотоволтаични мощности.
- Вятърните централи (720 GW) са произвели почти 2 пъти повече ток от 10 пъти повече инсталирани фотоволтаици (7200 MW). Това е добър пример за неизползвания потенциал на вятъра и едностранното развитие на ВЕИ мощностите ни. Разбира се, никой не може да гарантира, че вятърът ще духа винаги в подобно време, но в този конкретен ден той можеше да бъде много полезен. Днес се очертава отново да е така.
- Батериите се възползват от ценовата разлика и все повече зареждат не само денем, но и нощем. Всъщност, точно това зареждане поддържа високи цените през нощта (когато потреблението е ниско) и през деня (когато соларите все пак произвеждат нещо). Разреждането на батериите отлично съвпада с ценовите пикове сутрин и вечер. Третата графика ясно показва как България е нетен вносител нощем и денем (при по-ниски цени) и износител сутрин и вечер (при по-високи цени). Големите ВЕЦ и ПАВЕЦ също работят по подобна схема.
- По-детайлен поглед към работата на лигнитните ТЕЦ показва рязък спад в производството около 15:00 – в рамките на половин час те губят 400 MW. Оказва се, че и двата блока на ТЕЦ Марица-изток 3 (не знам дали още е на КонтурГлобал) изведнъж спират. Вижда се (четвърта графика) как това се компенсира от увеличаване на мощността на ТЕЦ Марица изток 2 и включване на 100 MW батерии в режим на отдаване на ток (разреждане). В рамките на броени часове и двата блока се връщат в системата. Не знам какво е станало, но това не е нормално – втора червена лампа.
Днес времето е подобно на вчера. Съответно цените са целодневно високи и ТЕЦ Марица изток 2 включва още един блок – вече работят 7 от 8 блока. Това е много близо до абсолютния максимум, който системата ни може да осигури при АЕЦ Козлодуй на половин мощност и неработеща ТЕЦ AES Гълъбово. А потреблението тепърва ще расте с всеки изминал ден.
Първа и трета графика са от сайта Мрежов монитор – България, който отлично визуализира процесите в електроенергетиката: https://yyoncho.github.io/eso-dashboard/index.html„
Присъединете се към нашия Телеграм
Кадрови промени в НСлС без публични мотиви? Прокурори поискаха отговори от ВСС
