Константин II Асен, известен и като Константин Срацимир, е единственият син на цар Иван Срацимир и царица Анна. Няма данни дали получава царска титла и корона, но всички факти и документи сочат, че управлява Видинското царство, след като е превзето от османците.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков разкрива интересни събития от този период.
Още като престолонаследник през 1394 г. Константин задно с митрополит Йоасаф Бдински, влиза в съюз с османците и участват като завоеватели на Търново. В резултат на тази мисия във Видин са пренесени мощите на три светици – Петка, Филотея и Теофана.
След смъртта на цар Иван Шишман (1395), част от земите на Видинското царство са превзети от княза на Моравска Сърбия – Стефан Лазаревич а самият Видин е опустошен.
Това принуждава цар Константин да смени политиката и да търси помощ от втория син на Иван Шишман от втория му брак със сръбкинята Драгана Хребелянович – Фружин Шишман.
През 1404 г., след като двамата получават и подкрепата на войводата Мирчо Стари, започват настъпление срещу турците от Добруджа до Поморавието известно като въстание на Константин и Фружин.
Владетелите на застрашените: Унгария, Сърбия, Босна и Влашко, които вече са сключили военен съюз, оглавен от бъдещия император на Унгария Сигизмунд I Люксембургски, наблюдават събитията и отправят предложение към българите за присъединяване.
Константин II Асен и неговият първи братовчед княз Фружин влизат в тъка създадения съюз.
Благодарение на общите усилия и възползвайки се най-вече от вътрешната криза в Османската империя през 1408 г. турците от Видин са прогонени.
Успехът дава основание на влашкия войвода Мирчо Стари, а по-късно на босненския крал Остоя Котроманич и унгарския владетел Сигизмунд, да вдигат в Тимошко и Пиротско, вдигайки първото въстание против османското владичество на Балканския полуостров. Неговата цел е освобождаването на християните от Османската власт.
Въстанието първоначално има успех, но през 1408 г. претендентът за османския трон Сюлейман Челеби започва контраофанзива и настъпва по долината на рeка Морава, атакува центъра на земите на цар Константин ІІ Асен между Пирот и Ниш по р. Темска и превзема крепостта Темско край Пирот, като нанася тежък удар върху антиосманските сили.
През 1409 г. като резултат от въоръжените сблъсъци на бунта българите от крепостта Овеч, заедно с Овчага, Мадара и цялата Айтоска околия, също въстават и отхвърлят нашественика.
Това обаче не трае дълго, през 1412 г. другия претендент за османския трон Муса Челеби завзема Видин и всички крепости северно от Стара планина. След кратък отдих и доокомплектоване продължава похода си от Западна към Североизточна България и оттам – към Македония. С нечувана жестокост до април 1413 г. османската армия установява господството си почти над цялата българска земя.
Въпреки това съпротивата продължава и оцелелите български отряди вземат страната на третия претендент за османския трон и бъдещ султан Мехмед I Челеби като предлагат да му служат в случай, че зачита правата им.
Край с. Чамурли, Софийско двамата братя се изправят един срещу друг. В битката Муса Челеби е убит от своя опонент. Стига се до договарянето на мир, пленените християни са освободени заедно с българският цар и влашкият войвода. В продължение на три години последва затишие.
През 1416 г. в Лудогорието избухва въстание срещу султан Мехмед I, водено от шейх Беддредин, който проповядва равенство и братство между християни и мюсюлмани и естествено е подкрепен от българското население на полуострова. Следват нови битки и кръвопролития в цяла България.
През 1417 г. съпротивата в Североизточна България е подавена и многобройни турски войски минават във Влахия. В южна посока турците атакуват и същата година завладяват част от Албания. Шейхът е обесен в Сяр през 1418 г. Водачите Константин и Фружин се разделят. Фружин намира убежище в Маджарско, а Константин се оттегля в Белград, където умира през 1422 г. С което се слага и краят на Второто Българско царство.
Присъединете се към нашия Телеграм
Българската история с Румен Петков: Иван Шишман – цар на Търновското царство
