Цар Иван Шишман е син на цар Иван Александър, роден от покръстената еврейка Сара-Теодора ІІ. Той наследява престола след смъртта на своя баща поради факта, че първородният син от първата му жена Теодора Басараб – Михаил Асен, загива в бой с турците. Вторият син Иван Срацимир е вече владетел на Видинското царство от 1356 г.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков разкрива интересни събития от този период.
Така с мотива, че Иван Шишман е ”багренороден”, т.е. роден след възцаряването на своя баща, царицата еврейка извоюва търновския престол за своя син. Цар Иван Шишман поема страната, разделена на три държави. На него се пада честта да управлява Търновското царство, което обхваща Северна България от Силистра и Провадия до Оряхово и Враца, Софийска област и част от Северна Тракия. Във Видин владетел е брат му Иван Срацимир, а Добруджа се управлява от деспот Добротица.
След битката при Черномен (26.ІХ.1371 г.) пътят на османците към българските земи е открит. Султан Мурад превзема цяла Западна Тракия, Костенец, Самоков и Ихтиман. За да задържи настъплението на завоевателя, Иван Шишман е принуден да води преговори за мир и да се признае за васал. Условието е да даде сестра си – хубавицата Кера Тамара (Тамара Мария Шишман) – за жена. Така през 1373 г. търновската принцеса отива насила в харема на султана в тогавашната столица Бурса. Тя обаче запазва християнската си вяра.
В Бориловия синодик съдбата ѝ е оценена като една от най-големите саможертви в българската история. Гробът на Кера Тамара в Бурса е запазен и до днес във фамилната гробница на Османовци, редом до този на султан Мурад I, и посетителите го знаят като мястото на „българската царица Марийче“. Съгласно волята на Кера Тамара гробницата ѝ е оставена непокрита, а върху гроба ѝ е засят ечемик.
През 1385 г. турският главнокомандващ Лала Шахин паша, който има седалище в Пловдив, получава заповед от султан Мурад I да превземе и град София. Софийското поле се явява ключово за по-нататъшните военни действия на завоевателите. Турският пълководец обсажда софийската крепост, която се брани героично под командата на воеводата Янко. Загубите се увеличават и Лала Шахин се принуждава да доложи на Мурад І за неуспехите си.
Султанът решава да назначи Индже Балабан бей, подчинен на Лала Шехин, за комендант на войските, на които е възложено да завладеят София. От рапорта на Индже Балабан бей до султан Мурад се разбира, че град София не е превзет със сила, а с хитрост. Воеводата на София, Янко е заловен след надхитряване. До София е изпратен изкусен сокалар на име Узендже Севендик, който се предава и заявява на Янко, че е избягал от сънародниците си, за да се покръсти в София. Янко му повярва, прибира го при себе си и дори отива с него на лов в близост до турските предни линии.
През нощта Узендже Севендик отива до най-близката застава и с помощта на доведени турци го залавя и отвежда в Пловдив. Там храбрият Янко, окован с вериги, е изпратен при султана в Одрин. На свой ред Индже Балабан отново повежда войските към София. Оставен с градоначалник в неизвестност градът капитулира. По този въпрос е писал и турският учен пътешественик Евлия Челеби. Той казва, че Балабан паша обсажда града с многобройни войски и точно след 70 дена принуждава гарнизона да излезе вън и да се предаде.
От всички народности, които живеят в град София излизат представители при Балабан, те му предават ключовете с молба да им пощади живота и разреши да останат в града. Балабан се отнася благосклонно само към българите и дубровчаните, на които определя и място за живеене, а на другите заповядва да напуснат града. Съгласно записките му крепостта, която е била с големина 47 000 крачки, е съборена в продължение на 40 дни.
През 1386 г. цар Иван Шишман повежда война и срещу влашкия владетел Дан І, когото побеждава и убива на 23 септември с.г. Негов наследник става Мирчо І Стари. Той е син на подчинения на българския цар войвода Радул І, баща на Влад II Дракул и дядо на Мирчо II и Влад III Цепеш (граф Дракула). По същото време турците настъпват на запад и превземат Пирот и Ниш. Срещу османското настъпление е организирана коалиция от сръбския княз Лазар Хребелянович и босненския крал Стефан Твърдко I Котроманич. Към тях се присъединява и цар Иван Шишман, но не успява да изпрати войска.
През 1387 г. при гр. Плочник на р. Топлица турците претърпяват първото си голямо поражение. Тази победа обаче не е използвана за разширяване на коалицията и за общ отпор срещу завоевателя. Султан Мурад насочва своите удари срещу България, недоволен, че цар Иван Шишман е нарушил васалитета.
През 1388 г. 30-хилядна турска войска под командването на Али паша преминава Източна Стара планина и превзема Овеч (дн. Провадия), Шумен, Мадара и Тутракан. Завоевателят обсажда и най-силната крепост Никопол, която се отбранява от самия цар Иван Шишман. След продължителна обсада царят иска мир. Турците му предлагат да предаде Силистра, но той отказва.
Следват нови атаки на османците, ръководени от самия султан Мурад. Иван Шишман е принуден да отстъпи Силистра, за да запази Никопол. Този поход на Али паша в Североизточна България стеснява силно териториите на Иван Шишман.
Добруджанското деспотство запазва своята столица Калиакра и Варна. На 15 юни 1389 г. на Косово поле срещу турците се изправят съюзените сили на сърби и босненци. Въпреки смъртта на Мурад, турците, под командването на сина му Баязид I Йълдъръм, нанасят поражение на сърбите и ги принуждават да признаят васална зависимост.
През 1392 г. османците проникват в Южна Унгария и я опустошават. Крал Сигизмунд нанася контраудар и разбива един турски отряд. Тази победа насърчава Иван Шишман да отхвърли васалитета към султана и да потърси съюз с крал Сигизмунд за обща борба със завоевателя. Като научава за преговорите на българския цар с унгарците, султан Баязид решава да го накаже.
През пролетта на 1393 г. той предприема поход срещу Търново и го обсажда. През това време цар Иван Шишман се намира в Никопол във връзка с преговорите с Унгария, от която очаква военна помощ. Обсадата на Търново продължава три месеца без успех. На края турците проникнат през една от портите на Царевец. Както пише Цамблак, Търновград пада в ръцете на турците, ”след като грехът надделя”, което навежда на мисълта за предателство.
Превземането на ”царствения град” става на 17 юли 1393 г. Населението на Търново е подложено на жестокости, а градът на разорение. Екзекутирани са 110 видни боляри и първенци, голям брой от членовете на знатни семейства са изпратени в Мала Азия, а патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир. След завладяването на Търново ударът на султан Баязид се насочва към Никопол, където се е укрепил цар Иван Шишман. Причината българският владетел да предпочете Никополската крепост е ключовото й разположение на брега на р. Дунав, откъдето поддържа връзки с Унгария и влашките земи. Съгласно турските хроники градът е превзет след обсада. Цар Иван Шишман е обезглавен по заповед на султан Баязид на 3 юни 1395 г. в Никопол.
Присъединете се към нашия Телеграм
Българската история с Румен Петков: Иван Срацимир – цар на Видинското царство
