Българската история с Румен Петков: Иван Срацимир – цар на Видинското царство

Още през 1350 г. Иван Срацимир получава от баща си цар Иван Александър самостоятелното владение над Видинската област

0
52
Иван Срацимир
Иван Срацимир. Снимка: Румен Петков

Още през 1350 г. Иван Срацимир получава от баща си цар Иван Александър самостоятелното владение над Видинската област, като втори син от първата му съпруга Теодора, дъщерята на влашкия воевода Иванко Басараб. Той е роден в Ловеч през 1325 г. в дома на дядо си деспот Срацимир, на когото е кръстен. Едно от първите му действия е да разшири и укрепи крепостта край Белоградчик, като издига две преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон, с което тя става втората в царството му по големина и значение след Видинската.

Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков разкрива интересни събития от този период.

ads

През 1356 г. той се обявява за самостоятелен владетел с титлата ”цар на българи и гърци”. Брат му Иван Александър е принуден да приеме мълчаливо този факт. Иван Срацимир се оженва за дъщерята на влашкия воевода Николае Басараб – Анна и почти прекъсва връзките си с Търново, като се сближава с власите.

Скоро видинският цар е принуден да понесе тежки изпитания. През 1365 г. маджарският крал Люд-вик І Анжуйски му поставя ултиматум да се признае за негов васал. Българският владетел отказва и кралят потегля срещу Видин. След едномесечна обсада на 30 май градът обсаден, а на 2 юни превзет. Цялото царско семейство е пленено и заточено в крепостта Химник (в дн. Хърва-тия), където в продължение на четири години е подложено на унижения, за да се откаже от православието и да приеме католицизма.

Въпреки издевателствата Срацимир и децата му не приемат кръщение в католицизма, а това прави само влашката му съпругата Анна Басараб. От страна на местното население във видинска област започват постоянни брожения, отправени към търновския владетел. В тях те описват недоволството си от политиката на покатоличаване, предприета от унгарските власти.

През следващите години цар Иван Александър предприема действия за възвръщане на контрола си над Видинско. През 1366 г. той използва турски наемници за това, но те са отблъснати от унгарски войски. Столицата Бдин и останалите крепости в района остават под унгарско владичество до 1368 г. През 1367 г. под егидата на Иван Александър се формира православна коалиция срещу Унгария, имаща за цел освобождението на Видин. В нея освен Търновското царство, влизат още добруджанският деспот Добротица и влашкият войвода Владислав, който е шурей на Срацимир.

До решителни действия се стига в края на 1368 г., когато войските на Влайку, предвождани от брат му Раду превземат Видин и освобождават цялата територия на Видинското царство, връщат от заточение Иван Срацимир. За помощта, оказана на Иван Александър, Влайку получава сумата от 180 000 венециански флорини, които са заплатени като откуп от византийския император Йоан V Палеолог, при задържането му от българите. Подписва се и споразумение между Унгария и Търново, според което се възстановява Видинското царство, а Иван Срацимир е възстановен на престола във Видин, като поема определени задължения спрямо унгарския крал.

Двете дъщери на Иван Срацимир са изпратени като заложници в унгарския кралски двор и стават придворни дами на унгарската кралица. Впоследствие през 1374 г. една от тях – Доротея Българска се омъжва за босненския владетел Стефан Твърдко I Котроманич.

След смъртта на цар Иван Александър през 1371 г. търновското царство се поема от брат му Иван Шишман. В самото начало между двамата владетели се установяват толерантни отношения, които продължават до 1381 г. Тогава Иван Срацимир отделя Видинската митрополия от Търновската патриаршия и я подчинява на Цариградската.

С този акт видинският цар показва пълната си независимост от Търново. Противоречията между двете български царства се проявяват по отношение на турските завоевания. Султаните прилагат старата максима ”разделяй и владей” към балканските държави, като се стремят да ги противопоставят една на друга. Докато турската заплаха е все още далеч от Видин, Иван Срацимир не се намесва във войните с турците. Но през 1388 г. Али паша завладява територии в Северна България и обсажда Никопол. Иван Шишман понася главните удари, а Иван Срацимир се признава за васал на султан Мурад I и приема във Видин османски гарнизон под командването на Фируз бей, който използва града като база за нападение над Влашко.

През 1393 г. при обсадата и превземането на Търново от султан Баязид, Иван Срацимир не помага на брат си. През 1395 г. той изпраща делегация при турския управител на Търново, водена от обявения за престолонаследник Константин ІІ Асен и видинският митрополит Йоасаф. Преговорите засягат статута на българските земи след гибелта на цар Иван Шишман и правото на Видинската митрополия над Търново.

Делегацията получава мощите на св. Преподобна Филотея Търновска и те са пренесени тържествено във Видин. За светицата видинският митрополит написва похвално слово, в което я моли да закриля цар Иван Срацимир и неговата държава от ”варварско погубване”.

Маджарският крал Сигизмунд организира кръстоносен поход срещу турците, в който участват маджари, поляци, французи, германци и англичани. През лятото на 1396 г. тази войска, наброяваща около 60 хиляди души, стига до Видин. Цар Иван Срацимир отваря вратите на града пред кръстоносците и се нарежда на тяхна страна, отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал.

На 25 септември 1396 г. крал Сигизмунд обаче претърпява пълно поражение в битката при Никопол. След тази победа султан Баязид се отправя към Видин. Иван Срацимир го посреща пред стените на града ”без страх поради получените обещания”, както пише Григорий Цамблак. Какво е обещавал султанът, не е ясно, но градът е превзет и царските съкровища са заграбени. Цар Иван Срацимир е заточен в тогавашната турска столица Бурса в Мала Азия, където завършва живота си в тъмницата, удушен по заповед на султана през 1397 г.

Присъединете се към нашия Телеграм

Българската история с Румен Петков: Иван Александър – цар и самодържец на българи и гърци (II част)

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments