Александър Александров е завършил история и съвсем не е случайно, че „всичко българско и родно“ се превръща в център на неговата ценностна система. Като родолюбец той вярва, че „трябва да уважаваме и съхраняваме езика, вярата и културата си, а семейството като най-здравата градивна единица трябва да бъде пазено и почитано“.
Примерите, които вдъхновяват младия мъж, той намира в лицето на „нашите възрожденци, които дори да отидат в чужбина, след това се връщат“, спонсорират училища и се посвещават всячески на каузата, наречена България. Има го „това усещане за дълг към нацията и родината“.
Александър стои зад една изключително стойностна инициатива, заслужаваща внимание. Тя се заражда преди 3-4 година и води началото си от родния му квартал „Банишора“ в София. Идеята е всички случайно надраскани неща в междублоковите пространства да бъдат заменени „с изображения и символи, които са с малко по-позитивно и патриотично значение“.
„Първоначално по-активни бяхме няколко души, сега по-скоро останалата част от момчетата, с които започнахме, се включват финансово, когато трябва да се събират средства. Помагат с по-простите неща, които правим. Когато трябва да се изготви някоя карта или да се изпише определен надпис, успяваме да се справим. За по-големи образи, проекти и ликове на герои, вече си трябват професионални художници, които реално имат капацитета да ги нарисуват“, разказва за Искра.бг Сашо.
- Намерили ли сте такива?
Да, да. Конкретно за проекта, който ще е на трамвайната линия до метрото на бул. „Мария Луиза“, сме готови с избора на артисти. То имаше голяма сага, докато стигнем до точните хора, но успяхме. Мисля, че съвсем скоро и финансирането за графита ще бъде намерено. Противно на моите очаквания, все повече познати и непознати проявяват интерес и искат да се включат да помогнат.
Инициаторите имат идеи и този проект със сигурност не е последният, с който се захващат. Постепенно се разраства и полезрението им. Въпросът за съжаление нерядко опира до познатия казус: „Подкрепа от сорта на „браво, много е хубаво“ има много, но стигне ли се до ходене, говорене, писане, събиране на финанси, доброволците рязко намаляват“.
Трудностите обаче не са способни да сломят устремения дух на родолюбците. Те имат позволение от общината, кметът на район „Сердика“ Тодор Кръстев не само е дал разрешение, но е и предложил да се направи осветление в близост до рисунките. Така на това оживено място те ще бъдат видими и през тъмната част на денонощието.
Всеки от двата обекта ще бъде нарисуван от художниците от две от страните, а за да се спестят средства, другите две ще бъдат пребоядисани в цветовете на трибагреника.
Александър прави следващото си заключително изказване някак набързо, но самото то става повод за дълбок размисъл за всички нас:
„На един от графитите сме написали, макар че не знам колко хора се замислят: „Не питай какво ти даде Майка България, а кажи ти какво направи за нея!“. В такъв контекст са посланията. Те могат да бъдат гледани и в глобален аспект, но нас ни вълнува най-вече какво ще се случи със страната ни след 50, след 100 години и така нататък. Положението в момента не е много добро и няма да стане, ако няма план, визия и хора, които да милеят и да обичат Отечеството си. Дори да са склонни да умрат за него, колкото и ретроградно да звучи това за някой… „
