Агробизнесът срещу здравето и околната среда: Кой контролира хранителната сигурност?

0
30
ГМО
ГМО. Снимка: Pixabay

Последно време се разкриха опасните планове на европейските политици, които се очертават около интересите на агробизнеса. Тези решения, администрирани от Европейската комисия, не само отхвърлят правото на информация и прозрачността, но и представляват сериозна заплаха за здравето на хората и околната среда. За това алармираха от коалиция „За да остане природа в България” пред Искра.бг.

Какво представляват новите генетични техники /НГТ/? Те са иновативни методи за редактиране на гените на растенията. Те позволяват точни и прецизни промени в генетичния код на организмите, без да се въвеждат гени от други видове. НГТ включват техники като CRISPR-Cas9 и други, които се считат за по-точни и бързи спрямо старите методи на ГМО.

Опасенията, свързани с дерегулацията на ГМО културите, произведени с НГТ, са съсредоточени около няколко ключови аспекта:

Здравето на хората – отпадането на задължителните етикети за НГТ продуктите оставя потребителите в тъмното относно това, което конкретно ядат. Това включва и съмненията за възможни рискове за здравето, които се свързват с консумацията на ГМО продукти.
Биоразнообразие – дерегулацията на ГМО може да доведе до нарушаване на екосистемите и биоразнообразието, тъй като модифицираните растения могат да имат непредвидени последици за околната среда и другите видове.
Прозрачност и право на избор – премахването на етикетите лишава потребителите от информация, необходима за интелигентния избор на продукти, които консумират. Това ограничава свободата на избор и правото на информираност на потребителите.

Последните разкрития показват, че дори преди публикуването на окончателното предложение на Комисията на 5 юли тази година, то било променено в полза на големите корпорации и агробизнеса. Тези промени налагат дерегулация на ГМО културите, устойчиви на хербициди, в противоречие със здравето на хората и околната среда.

Предложението на Европейската комисия за нов регламент създава два различни варианта за пускане на пазара на ГМО растения, като се разделят на Категория 1 /нови ГМО/ и Категория 2 /установени ГМО/. Този подход на създаване на различни категории създава абсурдна ситуация, в която ГМО от Категория 1 се сравняват с естествените растения и хибридите, които са получени чрез конвенционални методи.

Специалисти, като Ивелин Желязков, директор на Научно-изследователския и технологичен център по земеделие Плантис, изразява съмнения относно твърдението, че НГТ са еквивалентни на естествените растения. Научните факти показват, че НГТ са модификации на генома и техният потенциален риск за околната среда и здравето на хората не може да бъде пренебрегнат.

Премахването на задължителните етикети за ГМО продуктите лишава потребителите от информация, необходима за избора на продукти, които консумират. Това ограничава правото за прозрачността на пазара.

В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология–2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Грийнпийс България, Екологично сдружение „За Земята”, Инициативата „Зелени Закони“, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments