Необходимият нетен месечен доход за издръжката на семейство с двама работещи родители и дете до 14 години е достигнал 1491 евро. Един работещ човек, който живее сам, се нуждае от 828 евро месечно. Това показват данните на КНСБ от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка през второто тримесечие на годината.
Необходимият доход продължава да расте
Спрямо предходното тримесечие сумата, необходима за покриване на основните разходи, се е увеличила с 1,3%. Това означава допълнителни 18 евро за тричленно семейство и 10 евро за един работещ човек.
На годишна база увеличението е с 6,1%, или с 84 евро повече за семейство с двама възрастни и едно дете и с 48 евро повече за самостоятелно живеещ работещ.
Главният икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Любослав Костов посочи, че нетният размер на действащата минимална работна заплата покрива не повече от 55-60% от необходимата нетна заплата за издръжка.
По думите му брутното месечно възнаграждение на един работещ трябва да надхвърля 1067 евро, за да може той да посреща основните си нужди, сред които разходите за храна и битови услуги, и да не попада в риск от бедност. При тричленно семейство всеки от двамата родители трябва да получава по 961 евро месечно, за да бъдат покрити базовите разходи на домакинството.
Храните и основните услуги продължават да поскъпват
Заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Виолета Иванова обясни, че повишаването на необходимия доход е резултат от различни икономически фактори.
Сред тях са по-високите цени на природния газ, електроенергията за бизнеса и петрола, както и увеличението на производствените цени. Ръст се наблюдава в металургията, химическата промишленост, автомобилостроенето, както и при производството и разпределението на електроенергия, топлоенергия и природен газ.
Според представените данни един работещ човек отделя по 332 евро месечно за храна и обществено хранене. Само през второто тримесечие хранителните продукти са поскъпнали с 0,8%. Най-съществено увеличение се наблюдава при плодовете, месото и месните продукти, захарта, хляба и хлебните изделия.
На годишна база хранителните стоки са поскъпнали с 5,6%. Увеличение е отчетено при почти всички основни продуктови групи, като изключение правят мазнините.
Разходите за нехранителни стоки и услуги са се повишили с 1,5% през последното тримесечие. Най-голямо увеличение има при електроенергията, наемите, образованието, здравеопазването и разходите за свободното време.
Иванова подчерта, че поскъпването вече обхваща на практика всички основни услуги. Тя обърна внимание и на факта, че 56,5% от наетите работници в България се осигуряват върху доходи, които остават под необходимата заплата за издръжка.
КНСБ отчита по-висока реална инфлация
Любослав Костов заяви, че реалната инфлация в страната е по-висока от официално обявяваните стойности. Според представените от него данни годишната инфлация в България е достигнала 5,2% при средно ниво от 2,9% за Европейския съюз.
По думите му страната е сред петте държави в ЕС, в които е отчетено най-сериозно поскъпване на основните стоки и услуги.
Костов посочи, че средната инфлация в еврозоната е 2,8%, докато в Румъния достига 9,2%. Той отбеляза, че при изготвянето на държавния бюджет е заложена инфлация от 4,2%.
Според него дори данните на „Евростат“ показват инфлация от 5,2%, а последните стойности на Индекса на потребителските цени на Националния статистически институт се доближават до 7%.
Главният икономист на КНСБ смята, че по-високата инфлация ще доведе до допълнителни приходи в бюджета. Според него при приемането на финансовата рамка поскъпването не е било оценено правилно и реалните му размери са значително по-високи от заложените.
Синдикатът настоява за промяна при минималната заплата
Костов коментира и решението в Бюджет 2026 минималната работна заплата да бъде запазена на сегашното си равнище от 620,20 евро.
Според него подобна промяна не е трябвало да бъде въвеждана чрез преходните и заключителните разпоредби на закона.
Той увери, че КНСБ ще продължи да настоява за прилагането на европейската директива за адекватните минимални работни заплати, както и за създаването на механизъм, по който да се определя заплатата за издръжка.
По думите му държавата трябва ясно да заяви позицията си относно минималното възнаграждение. Костов смята, че увеличаването му оказва положително влияние върху икономиката и допринася за ограничаването на социалните неравенства. Той уточни, че към настоящия момент не се провеждат разговори по темата с Министерството на труда и социалната политика.
Според икономиста, ако разпоредбите в Кодекса на труда не бъдат променени, действащата формула предвижда минималната работна заплата да достигне 700 евро от 1 януари 2027 г.
По повод призива на парламентарната група на „Продължаваме промяната“ президентът да наложи вето върху държавния бюджет Костов заяви, че евентуално вето би трябвало да бъде насочено към промените в Кодекса на труда, които засягат минималната работна заплата.
Присъединете се към нашия Телеграм
АКФ: Знак за бездействие: Неразследваните обстоятелства около смъртта на полицай Иван Тасев
