Анализаторът Илиян Василев отправи остра критика към политическите позиции у нас, които представят европейските санкции срещу Русия като вредни за българската икономика. В своя публикация във Facebook той заявява, че аргументът за „националния интерес“ често се използва като прикритие за частни икономически зависимости, свързани с руския енергиен бизнес.
Според Василев тезата, че санкциите на Европейския съюз ощетяват България, е част от устойчив политически разказ, който подменя реалния дебат. По думите му зад понятието „национална икономика“ в подобни случаи често се крият „лични джобове“ и интереси на посредници, политически фигури и бизнес кръгове, които са печелили от отношенията с Русия.
Централно място в позицията му заема темата за руския газ. Василев определя като мит твърдението, че България е разчитала на „най-евтиния руски газ“. Той припомня, че именно „Газпром“ едностранно прекрати доставките за страната през 2022 г., а въпреки това тезата за вредите от отказа от руски газ продължава да се използва в политическия дебат. Според него подобни внушения допринасят за засилване на евроскептицизма, като представят ЕС и санкциите като виновници за икономически проблеми.
Анализаторът прави паралел и с петролния сектор. По думите му отстъпката, с която руският сорт „Уралс“ се търгува спрямо международните пазари, е резултат именно от ограничените възможности на Русия да реализира суровината си заради санкциите. Василев подчертава, че целта на тези мерки е да намалят приходите на Кремъл и способността му да финансира войната срещу Украйна.
В публикацията си той твърди, че България не само не е претърпяла тежки щети от намаляването на зависимостта си от руски енергийни доставки, но е получила възможност за по-конкурентни цени чрез диверсификация, конкуренция и по-активна транзитна роля. Според него пазарът функционира по-добре, когато не е подчинен на политически монопол.
Василев поставя под съмнение и тезата, че евтините руски ресурси са били реална икономическа полза за българските потребители. Според него между цената, на която газът и петролът напускат Русия, и крайната цена за потребителите се е формирала среда за посредничество, комисиони и корупционни практики. Така, по думите му, „най-евтиният“ ресурс в крайна сметка се превръща в скъп за обществото.
Отделен акцент в публикацията е ядрената енергетика. Василев прогнозира, че проектът АЕЦ „Белене“ отново може да бъде върнат в публичния дневен ред. Той припомня, че по проекта вече са похарчени значителни средства, без той да бъде реализиран, и поставя въпроса за политическата и икономическата отговорност за тези разходи.
Според анализатора „Белене“, газовото хранилище „Чирен“, „Турски поток“ и други проекти с руско участие са част от по-широк модел, при който обществени загуби и частни ползи вървят заедно. Той твърди, че около подобни проекти са се формирали мрежи от посредници, политици и приближени до властта фигури, чието влияние е нараснало именно чрез енергийни зависимости.
Василев отправя критика и към премиера Румен Радев, като заявява, че той не може да бъде ефективен борец срещу корупцията, защото според него значителна част от българската корупционна екосистема е свързана с бизнеса с Русия. Анализаторът твърди, че руският модел на влияние е бил пренесен у нас чрез енергийни проекти, посредничество и комисиони, които са се превърнали в инструмент за политическо влияние.
В публикацията се посочва още, че ново поколение „политически бизнесмени“ се стреми да използва властта по сходен начин — не чрез производство, иновации и конкурентна икономика, а чрез посредничество на границата между Русия и Европейския съюз. Василев предупреждава и за рискове от схеми за заобикаляне на санкции, реекспорт и търговия със стоки, които могат да бъдат използвани от руската военна индустрия.
Като пример за подобна зависимост анализаторът посочва Унгария и позициите на Виктор Орбан срещу част от санкционните политики на ЕС. Според Василев зад тази съпротива стоят дългогодишни политически и икономически връзки с Москва.
В заключение Илиян Василев заявява, че спорът за санкциите срещу Русия не е само икономически. По думите му той е въпрос за това дали България ще остане част от европейската система на правила и солидарност, или руското влияние ще продължи да бъде представяно като „национален интерес“.
Посланието му е, че при оценката на аргументите срещу санкциите обществото трябва да гледа не само думите на политиците, а и икономическите зависимости зад тях. „Следвайте парите“, обобщава Василев.
Присъединете се към нашия Телеграм
Масови съкращения в ИТ сектора у нас заради изкуствения интелект? Какво показват данните на НАП?
