Европа навлиза в нова фаза на воден риск, при която наводнения и суша вече не са отделни сезонни бедствия, а могат да се появяват почти едновременно в различни части на континента. Ново научно изследване за басейна на Горния Дунав предупреждава, че при сценарий с високи емисии към края на века вероятността от едновременни речни екстреми значително нараства.

Учените анализират риска от високи води, свързани с наводнения, и ниски води, характерни за засушаване, в близки водосбори. Изводът е категоричен: климатичните промени правят водния режим по-нестабилен и по-труден за прогнозиране.

По-сложни бедствия вместо повече бедствия

Досегашният подход, при който рисковете се разглеждат поотделно — наводнение, суша, гореща вълна — вече не е достатъчен. Един и същ регион може да премине през силни валежи, рязко покачване на речните нива, последващо бързо оттичане, високи температури и спад на почвената влага в рамките на един сезон.

Това води до ситуация, при която водата е твърде много за инфраструктурата и твърде малко за земеделието. Реките реагират не само на валежите, но и на температурата, снежната покривка, изпарението, състоянието на почвата, урбанизацията и управлението на водите в целия басейн.

Защо Дунав е ключов

Дунав е една от най-важните водни артерии на Европа, свързана с икономика, земеделие, пристанища, енергетика и международен транспорт. Макар изследването да е фокусирано върху Горния Дунав, последствията са от значение и за държавите надолу по течението, включително България.

При ниски води се затрудняват корабоплаването, напояването и водоснабдяването. При високи води под натиск попадат диги, населени места и инфраструктура. Най-рисков е сценарият, при който системата трябва да се справя и с двата проблема в кратки интервали.

Европа вече усеща разпада на нормалния воден режим

Данните от последните години показват все по-големи контрасти. Според Copernicus януари 2026 г. е бил по-влажен от обичайното в големи части от Западна, Южна и Източна Европа, докато Централна Европа, Балтийските държави и Скандинавия са отчели по-сухи условия.

Европейската обсерватория за сушата също регистрира разширяване на засушаването в началото на май 2026 г., въпреки че екстремните валежи в други райони не намаляват.

Земеделието: най-големият губещ от непредвидимостта

За земеделието най-опасна е не само сушата, а резкият преход между засушаване и преовлажняване. Продължителният сух период изтощава почвата, а последващ силен валеж може да доведе до ерозия, отмиване на хранителни вещества и щети по културите.

В България това е особено критично за Северна България, Добруджа и Дунавската равнина, където земеделието е силно зависимо от напояване и стабилен воден режим.

България: част от общата картина

България вече усеща ефектите от климатичните промени чрез суши, порои, градушки и спадове на речните нива. Това изисква по-добро управление на водите — от язовирите и напояването до градското отводняване и ранното предупреждение.

Старият климатичен речник — „суша“ или „наводнение“ — вече не е достатъчен. Европа трябва да планира за климат, в който и двата риска могат да ударят една и съща система почти едновременно.

Изследването за Горния Дунав ясно показва посоката: при високи емисии вероятността от едновременни екстреми нараства към края на века.

Присъединете се към нашия Телеграм

Хороскоп за 1 юни 2026: Стрелците да внимават с големите покупки, а Раците да направят нови планове