Следи от редкия изотоп желязо-60, който не може да се образува естествено на Земята, бяха открити в антарктически ледени керни, датиращи от 40 000 до 81 000 години. Откритието е направено от екип учени, ръководен от ядрения астрофизик Доминик Кол от Хелмхолц-Център Дрезден-Росендорф и е публикувано в списание Physical Review Letters.
Изотопът желязо-60 се образува единствено при експлозии на свръхнови и има период на полуразпад от 2,6 млн. години, което означава, че всяко количество, открито на Земята, е дошло от космоса. Учените са пресяли 295 кг лед, събран в рамките на проекта EPICA, и са установили концентрации, които надхвърлят очаквания принос от космичните лъчи.
Концентрацията на изотопа в древния лед е значително по-ниска от тази в съвременните снеговалежи – разлика, която се обяснява с движението на Слънчевата система през галактиката. Според учените тя в момента преминава през Местния междузвезден облак – структура от газ, прах и плазма, оформена от дейността на свръхнови.
Анализът на антарктическия лед показва, че това пътешествие продължава от поне 80 000 години. Първо Слънчевата система е преминала през по-разредена зона на облака, а след това е навлязла в по-плътна, в която се намира и днес. Според авторите на изследването Местният междузвезден облак действа като „космически архив“ на произведеното от свръхнови желязо-60, а времевият профил, отпечатан в леда, е доказателство за промени в междузвездната среда през последните 80 хилядолетия.
Присъединете се към нашия Телеграм
„Прогресивна България“ внесе пакет закони срещу спекулата и високите цени