Временната парламентарна комисия по бюджет и финанси одобри на първо четене законопроект за промени в Закона за защита на конкуренцията, внесен от Явор Гечев („Прогресивна България“) и група народни представители. Проектът беше подкрепен със 17 гласа „за“, при 2 „въздържал се“ и 2 „против“. Това съобщи „БТА“.
Основният акцент в предложените изменения е въвеждането на забрана за т.нар. „прекомерно високи продажни цени“. Това понятие ще се прилага както за компании с господстващо положение на пазара, така и за предприятия в съвместно господстващо положение. Според текстовете такова положение е налице, когато две или повече фирми разполагат с достатъчна пазарна сила, за да действат до голяма степен независимо от конкуренти, доставчици и клиенти и да възпрепятстват ефективната конкуренция.
Като „прекомерно висока“ се определя цена, която значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумна печалба. При оценката Комисията за защита на конкуренцията ще може да използва различни критерии – сравнителен, исторически и свързан с икономическата стойност, като конкретната методика ще бъде уредена с наредба на Министерския съвет в срок до три месеца след влизането на закона в сила.
Проектът дава възможност на предприятията да обосновават цените си с обективни икономически причини. При съмнения за нарушения КЗК трябва да започва производство до 7 дни и да го приключва до три месеца, освен при по-сложни случаи. Комисията ще може да налага и временни мерки, включително промени в търговските условия и ценовата политика.
Предвидени са санкции до 10% от годишния оборот на предприятие при доказано нарушение. Освен това се въвежда специален режим на прозрачност за търговци на дребно с бързооборотни стоки, които достигат определени обороти или пазарни дялове. Те ще трябва да предоставят информация за ценовите си структури и да съхраняват данни за ценообразуването поне пет години.
Законопроектът предвижда създаване на електронен централен регистър за проследяване на веригата на доставки при селскостопански и хранителни продукти, както и други стоки на едро. Регистърът ще се поддържа от Министерството на икономиката, като правилата за него ще бъдат уредени с наредба до шест месеца след приемането на закона. Според вносителите той ще подпомогне откриването на пазарни изкривявания и нелоялни практики.
Глоби са предвидени и за неподаване или подаване на невярна информация в регистъра, като размерът им варира според оборота на компаниите – от 2500 евро до 500 000 евро или процент от оборота за най-големите предприятия. При повторни и системни нарушения санкциите се увеличават.
Сред останалите промени са нови забрани срещу практики, които оказват икономически натиск върху доставчици – като едностранно налагане на условия, такси за достъп до пазара, ретроактивни бонуси и непрозрачни механизми за формиране на цените. Въвеждат се и ограничения срещу дискриминационно третиране на търговски партньори, както и мерки за защита на марката и идентичността на доставчиците.
Предвиждат се и ограничения върху действия като изваждане на продукти от асортимент, влошаване на позиционирането им или замяната им със собствени марки на търговците, както и забрана за използване на чувствителна информация от доставчици за развитие на собствени продукти.
Включен е и т.нар. анти-обход механизъм, който разширява обхвата на забраните и върху практики, формално заобикалящи закона, но водещи до същия икономически ефект.
Законопроектът получи положителни оценки от вицепремиера и министър на икономиката Александър Пулев, министъра на земеделието Пламен Абровски и председателя на КЗК Росен Карадимов. Синдикатите настояха обсъждането да продължи в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Очаква се диалогът да продължи и с браншовите организации, посочи председателят на временната комисия Константин Проданов.
Присъединете се към нашия Телеграм
Министър Пламен Абровски: За да има българска продукция, трябва адекватна цена
