В понеделник директорът на Националната агенция по приходите /НАП/ Румен Спецов официално пое управлението на четирите български дружества на „Лукойл“. В Търговския регистър той вече фигурира като техен официален представител, което според последните законови промени означава, че вече „упражнява в пълен обем правото на глас на акционерите, съдружниците и едноличния собственик на капитала“.
С назначението законът поставя и конкретни изисквания. Член 27б от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, задължава особените управители да подадат декларация, в която потвърждават съответствие с шест критерия. В подадената декларация Румен Спецов изрично заявява, че притежава минимум 5 години управленски опит в сектора на нефт и нефтопродукти. Това твърдение обаче вече поражда обществен и политически дебат. В биографията му не фигурират управленски позиции в компании от петролния сектор, рафинерии или предприятия с дейности, пряко свързани с нефтопродукти. Заради това през уикенда депутатът Радослав Рибарски заяви публично, че законовото изискване не е покрито: „Минимум 5 години опит в управляването на рафинерия или опит с горива в сектора – законът не е спазен.“ Към момента този казус стои.
Във вторник новоназначеният особен управител извърши първата си кадрова промяна. С решение той освободи Евгени Маняхин като председател на управителния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“. По този начин Меняхин вече не е овластен и да представлява рафинерията, а тази роля остава единствено за Спецов. Самият Меняхин остава само член на управителния съвет на дружеството.
На този фон в сряда руската компания „Лукойл“ съобщи, че предприема всички необходими стъпки за продажбата на рафинерията в Бургас, мрежата си от бензиностанции и останалите активи в България. Компанията заявява, че очаква новоназначеният особен управител Румен Спецов да не възпрепятства този процес. „Лукойл“ подчертава, че си запазва правото да потърси съдебна защита, ако смята, че правата и интересите ѝ са нарушени.
В петък стана ясно, че Конституционният съд /КС/ е започнал дело по искане на 51 народни представители, които настояват да бъде обявен за противоконституционен законът за изменение и допълнение на нормативния акт, регулиращ административно икономическите дейности, свързани с нефт и нефтени продукти, съобщи „Dir.bg“. С тези промени бяха разширени правомощията на особения търговски управител – позиция, използвана от правителството, за да назначи Румен Спецов да управлява четирите дружества на „Лукойл“ у нас.
Парламентът прие измененията на 7 ноември с аргумента, че санкциите срещу активите на „Лукойл“, наложени от САЩ и Великобритания, поставят под риск работата на рафинерията „Нефтохим“ в Бургас. В мотивите към проекта се посочваше, че обстановката изисква разширяване на правомощията на особения управител, тъй като условията са значително променени спрямо момента на създаване на тази фигура.
Новите разпоредби позволяват на особения управител да запази дейността на рафинерията и другите инфраструктури на „Лукойл“ в България. Допълнителните изменения включват:
- отпадане на ограничението мандатът му да бъде до шест месеца с еднократно удължаване;
- временно лишаване на акционерите и собствениците от правото да участват в управлението или да се разпореждат с дяловете си;
- пълен контрол от страна на управителя върху правата на глас на акционерите след вписване в Търговския регистър;
- възможност за продажба на акции или дялове само след одобрение от Министерския съвет и подписване на договор между управителя и новия собственик;
- превеждане на средствата от продажбата по специална сметка в Българската банка за развитие под надзора на финансовия министър.
Президентът Румен Радев наложи вето върху закона, но парламентът го отхвърли. В аргументите си той подчерта, че измененията премахват ключови механизми за защита от злоупотреби, въведени през 2023 г. при създаването на института на особения управител. Радев предупреди, че новите разпоредби дават практически неограничени правомощия за разпореждане с активи, акции и имущество, като решенията на управителя и свързаните с тях актове на държавни органи се изключват от административен и съдебен контрол. Искането до Конституционния съд беше внесено по инициатива на „Възраждане“, подкрепено от подписите на депутати от „Величие“ и МЕЧ. От партията на Костадин Костадинов съобщиха днес, че са събрали 51 подписа при изисквани минимум 48.
В понеделник голяма част от черноморските курорти попадат в зони с висок риск от наводнения при интензивни валежи. Това показват резултатите от проверка на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, започнала след потопа в „Елените“, при който загинаха четирима души. Месец след бедствието анализът на МОСВ посочва Свети Влас, Лозенец, Царево, Шабла и „Слънчев бряг“ като курорти, които могат да бъдат силно засегнати при проливни дъждове.
Министър Манол Генов съобщи, че проверката е разкрила сериозни несъответствия между кадастралните карти и реалните водни обекти.
„Наложихме нашите планове за управление на риска от наводнения върху съществуващите карти на кадастъра и видяхме доста несъответствия. В много участъци водните обекти не са отразени в кадастралната карта, която е позволила застрояване на речни легла“, заяви Генов.
Сред най-проблемните райони е „Слънчев бряг“, където в зелено са отбелязани критичните точки. Жители твърдят, че при дъжд улиците моментално се превръщат в езера. Рискът е свързан с коритото на река Хаджийска, което не е почистено.
Една от проверените 52 реки по Черноморието е тази, пресичаща Шабла. На 23 септември 2005 г. четириметрова вълна залива над 200 къщи, отнася мостове и автомобили, след като в района падат 205 литра дъжд на квадратен метър. Днес водата в реката е почти изчезнала, но картите предупреждават за реален риск от повторение на бедствието. Кметът на Шабла Мариян Жечев потвърди, че са установени нови наноси: „За тази година сме картирали наново речните корита, констатирани са наноси и догодина ще отделим средства.“
През 2014 г. река Батовска залива курорта и блокира 500 туристи, които са евакуирани от екипи на пожарната, военни и хеликоптер „Кугър“. В подобна ситуация според МОСВ са и Лозенец, Царево и Свети Влас. Министерството подготвя и механизъм за финансиране на най-застрашените от бедствия общини, с цел превенция и защита на хората в рисковите райони. Проверките продължават, а резултатите поставят въпроса за спешни мерки в ключови туристически зони по Черноморието.
Конституционният съд /КС/ прие тълкувателно решение по делото, образувано заради отказа на тогавашния председател на Народното събрание Наталия Киселова да допусне предложението на президента Румен Радев за национален референдум относно приемането на еврото. Това съобщи „Dir.bg“. На 12 май Радев внесе в парламента предложение за допитване с въпроса: „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро от 2026 г.?“ На следващия ден Киселова го върна като недопустимо, аргументирайки се, че то противоречи на Конституцията.
КС постановява, че председателят на Народното събрание няма правомощие да преценява дали са изпълнени законовите изисквания за провеждане на национален референдум и не може да отклонява предложение, направено от овластен по закон субект. Според съда това правомощие принадлежи единствено на парламента.
В мотивите си КС посочва, че народът е източник на държавната власт, която се упражнява пряко или чрез конституционно създадените органи. Затова нито един народен представител, включително и председателят на парламента, не може еднолично да решава въпроси, възложени на колективния орган, избран от гражданите. Това важи и за правомощието да се взема решение за национален референдум.
Съдът подчертава, че изключителната компетентност на парламента да решава дали да се проведе референдум включва и преценката на всички законови условия за неговата допустимост. Тази преценка представлява конституционно правомощие, а не просто процедурен въпрос.
КС обръща внимание, че за разлика от актовете на парламента, които подлежат на контрол за конституционност, едноличните актове на неговия председател не подлежат на такъв контрол. Поради това недопустимо е председателят да издава акт, който препятства упражняването на изключителната компетентност на Народното събрание, тъй като това заобикаля механизма за контрол и може да подкопае върховенството на Конституцията.
Делото е образувано по искане на президента, а докладчик е съдия Красимир Влахов. Решението е прието с 11 гласа „за“ и едно особено мнение – на съдия Борислав Белазелков. Съдиите Атанас Семов и Соня Янкулова са представили становища.
Сериозен срив с Cloudflare във вторник доведе до блокиране на достъпа до множество сайтове и онлайн платформи, включително Искра.бг и институционални страници в България. Проблемът беше усетен на глобално ниво и предизвика затруднения за потребителите.
Хиляди потребители по света и у нас получаваха съобщение за „вътрешна грешка на сървъра в мрежата на Cloudflare“ и съвет да „опитат отново след няколко минути“. Докато сривът се разширяваше, недостъпни ставаха сайтове, разчитащи на услугите на компанията.
Cloudflare е един от ключовите – и обикновено невидими – стълбове на интернет инфраструктурата. Тя осигурява защита срещу кибератаки; поддръжка при висок трафик; услуги за мрежово ускоряване. Затова много на пръв поглед несвързани сайтове пострадаха едновременно — подобно на срива в Amazon Web Services миналия месец, отбелязва „Independent“.
„Cloudflare е наясно с проблема и го разследва, като той потенциално засяга множество клиенти. Повече подробности ще бъдат предоставени, когато стане налична допълнителна информация.“
Сривът показа колко уязвими могат да бъдат дори най-големите инфраструктурни компании, когато възникне технически проблем. Докато Cloudflare работи по отстраняването на повредата, милиони сайтове продължават да усещат последствията.
Върховният касационен съд /ВКС/ определи Варненския окръжен съд като компетентния съд, който ще разглежда делото срещу Благомир Коцев и още четирима подсъдими, обвинени в престъпен сговор, искане на подкупи и принуда, съобщи „БНТ“. Решението идва, след като Софийският градски съд поиска ВКС да определи къде да се гледа делото. Всички обвиняеми са от Варна, а 25 от общо 28 свидетели също са от града, което е сред мотивите делото да бъде разглеждано там.
Според обвинението Благомир Коцев, в периода от юли 2024 г. до края на май 2025 г., във Варна и София „се е сговорил с двама общински съветници, съсобственик на търговско дружество и депутат да извършват подкупи и принуда“ с цел имотна облага. На Коцев се приписват три конкретни деяния, включително искане на близо 370 хил. лева. В обвинителния акт са описани и няколко случая на корупция.
Ще бъдат отпуснати по 120 лева коледни добавки на 536 000 пенсионери, които взимат пенсии под линията на бедност – 638 лв. Това съобщиха от Съвета за съвместно управление в четвъртък.
„Ще информираме правителството, за да подготвят заседанието на Министерски съвет. А Националният осигурителен институт да започне необходимите действия добавките да бъдат изплатени по възможност преди Коледа“, заяви Деница Сачева.
Тя обясни и откъде идват допълнителните средства: „В рамките на НОИ се направиха необходимите разчети и има средства, с които бихме могли да покрием добавката, тъй като има и преизпълнение в бюджета и други резерви.“
Арт инсталация във формата на гигантска прасе-касичка се появи в четвъртък на площад „Независимост“ пред Народното събрание. Тя беше монтирана от активисти на „Продължаваме Промяната“ по повод предстоящото гласуване на Бюджет 2026. От партията публикуваха снимки и видео под текста: „Нещо се случва на Ларгото в София!“
Лидерът на ПП Асен Василев коментира инсталацията като предупредителен символ: „Това е символ и предупреждение какво е Бюджет 2026. Това е една голяма касичка на властта, която всеки от нас ще напълни с по 600 лв. от неговите пари. /…/ Прасе-касичка – ясно и нагледно“.
В четвъртък вечерта имаше и протести в защита на варненския кмет Благомир Коцев се провеждат днес в няколко града в страната, организирани от партията. Демонстрациите са и в защита на Никола Барбутов.
В столицата демонстрацията започна в 18:00 часа. Протестиращите се събраха пред сградата на бившия Партиен дом. Движението в Триъгълника на властта беше блокирано, засега няма високо напрежение и ескалация на протеста. Протестът е и срещу управлението и корупционните практики в страната.
На този фон в петък съдия Светла Даскалова от Окръжния съд във Варна, определена за съдия-докладчик по делото срещу задържания кмет на Варна Благомир Коцев, разпореди той да бъде преместен от софийския затвор във варненския. Тя е и насрочила за 27 ноември разглеждането на подадените от защитниците на Коцев молби за промяна на мярката му за неотклонение „задържане под стража“.
В петък със 131 гласа „за“ депутатите одобриха на първо четене Държавния бюджет за 2026 г. – първият в историята на България, изцяло разчетен в евро. Проектът задава нова финансова рамка за страната в годината на очакваното въвеждане на единната валута.
В документа е заложен 3% бюджетен дефицит, а минималната работна заплата става 620 евро. Промените засягат и максималния осигурителен доход, който от 1 януари се увеличава до 2352 евро.
В сравнение с настоящата година има още две ключови изменения:
- пенсионната вноска се покачва с два процентни пункта;
- данъкът върху дивидентите се удвоява – от 5% на 10%.
Процедурата по приемането на бюджета също беше ускорена. Срокът за предложения между първо и второ четене бе съкратен от 7 на 3 дни, което означава, че окончателното гласуване се очаква още следващата седмица.
Паралелно с това във вторник в Бюджетната комисия влизат и план-сметките на НЗОК и ДОО, както и големият национален бюджет.
При подготовката му обаче липсваше традиционният социален диалог. Работодателските организации отказаха да участват в Тристранния съвет, което блокира обсъжданията между синдикати, бизнес и правителство. Така проектът беше одобрен от Министерския съвет и внесен в парламента без дебат в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Присъединете се към нашия Телеграм
Бум на бъдещите медицински сестри и инженери: ръстът на студентите е исторически
