В България от 1 януари 2026 г. минималната работна заплата ще се повиши от 1077 лв. на 1213 лв. (620,20 евро). На пръв поглед това изглежда като облекчение за работещите – с новата заплата „малката потребителска кошница“ ще може да се купи 10,9 пъти вместо сегашните 9,7. Но този ръст носи повече илюзии, отколкото реално подобрение.
Хлябът на българина – по-малко от този на румънеца
Данните на КНСБ, поръчани от „24 часа“, показват: със сегашната минимална заплата българинът може да си позволи 409 хляба, а след увеличението – 461. В съседна Румъния обаче минималната заплата осигурява достъп до 487 хляба, в Германия – 1207, а в Нидерландия – 1321. С други думи, дори след увеличението, един работещ българин на минимална заплата ще може да купи с 4% по-малко хляб от румънеца, с 62% по-малко от германеца и с 65% по-малко от холандеца.
Пилешко, сирене, оцеляване
Сравненията с други продукти са също толкова тревожни. Ако сега минималната заплата стига за 134 кг пилешко месо, то догодина тя ще покрива 151 кг. В Нидерландия обаче човек на минимална заплата може да купи 259 кг, в Германия – 393 кг, а в Румъния – 230 кг.
При сиренето картината е идентична – макар че у нас цената изглежда по-ниска, реалната покупателна сила остава драматично изостанала.
Европейското дъно
В абсолютни стойности минималната заплата в България е най-ниска в целия ЕС. Но още по-стряскащо е, че дори с най-евтините цени в съюза, българинът купува по-малко стоки и услуги спрямо колегите си в останалите държави. Това означава, че минималната заплата у нас е далеч под прага на реалната издръжка.
Несъответствието с нуждите
Според изчисленията, един работещ и живеещ сам в България се нуждае от поне 1526 лв. месечно, за да покрива основните си разходи. Новата минимална заплата от 1213 лв. не достига дори този праг. Така българският работник ще продължи да живее в режим на оцеляване, а не на достоен стандарт.
Заключение: Капанът на ниските доходи
Повишаването на минималната заплата изглежда като стъпка напред, но реално ни оставя на същото място – в дъното на Европа. Докато политиката по доходите не бъде свързана със системно измерване на покупателната способност и покриването на реалната издръжка, разликата между българския и европейския стандарт ще остане пропаст.
Присъединете се към нашия Телеграм
От днес: Тол камерите следят средната скорост по ключови пътища
