Република България е регистрирала годишна инфлация от 6,3 на сто през май 2026 година, изчислена на базата на Хармонизирания индекс на потребителските цени /ХИПЦ/. Това показват официалните ревизирани данни на европейската статистическа агенция Евростат, оповестени днес. Настоящите показатели представляват най-високото равнище на ценови натиск в страната от септември 2023 година насам, предава „NOVA“.
Стряскащата статистика отрежда на държавата ни второ място по общо поскъпване в целия Европейски съюз /ЕС/. Пред нас по този показател е единствено Румъния с инфлация от 9,7 на сто, а непосредствено след България се нарежда Република Литва с нива от 5,1 на сто. Разглеждана самостоятелно обаче, страната ни заема лидерската позиция по най-високо годишно поскъпване в рамките на еврозоната. На месечна база потребителските цени у нас са отбелязали повишение с 0,3 на сто през май, след като през предходния месец април годишната инфлация възлизаше на 6 на сто. Тези данни съвпадат с предварителните прогнози, публикувани в началото на месеца. Паралелно с това Националният статистически институт /НСИ/ обяви, че според националния индекс на потребителските цени годишната инфлация за същия период е достигнала 6,9 на сто, макар на месечна база да се отчита нулев интензитет на растеж.
В рамките на еврозоната средната годишна инфлация за май е достигнала нива от 3,2 на сто, което също е пикова стойност от есента на 2023 година насам. За сравнение, през април показателят за валутния съюз беше 3 на сто, а през май 2025 година – едва 1,9 на сто. За целия Европейски съюз годишното поскъпване през май се е засилило до 3,3 на сто при 3,2 на сто за предходния месечен период. Спрямо април кривата на инфлацията е тръгнала надолу в общо единадесет държави членки, докато в други шестнадесет страни се наблюдава ускорение. Най-сериозен принос за инфлационните процеси на Стария континент има секторът на услугите, който добавя 1,61 процентни пункта към общия резултат. Той е следван от енергийния сектор с 0,98 процентни пункта, хранителните стоки, алкохолните и тютюневите изделия с 0,36 процентни пункта, както и от неенергийните промишлени стоки с 0,23 процентни пункта.
Извън инфлационните рекорди, последните обобщени данни на Евростат за изминалата 2025 година потвърждават, че България твърдо запазва позицията си сред най-бедните общности в съюза. Страната ни заема последното място съвместно с Република Гърция по отношение на генерирания Брутен вътрешен продукт /БВП/ на глава от населението, изчислен през стандартите на покупателната способност. Този показател у нас е с цели 32 на сто под средното базово равнище за Европейския съюз. На противоположния луксозен полюс в статистиката се намират Люксембург и Ирландия, където нивата на БВП на човек от населението са над два пъти по-високи от средните европейски стандарти.
По отношение на специфичния критерий за реално индивидуално потребление на домакинствата, страната ни също изостава сериозно под средната европейска черта с минус 23 на сто. В тази подкласация обаче България успява да изпревари дъното, тъй като по-ниски нива на реално потребление са отчетени в държави като Унгария, Латвия и Естония.
Присъединете се към нашия Телеграм
Омбудсманът: Институцията не трябва да инициира освобождаване на главния прокурор
