На пристанище Варна Запад е разтоварена нова пратка от 8000 тона отпадъци, транспортирани от провинция Абруцо, Италия, алармира в социалната мрежа екологът Тома Белев, позовавайки се на информация от Public Environmental Center for Sustainable Development ( Обществен център за околна среда и устойчиво развитие). Предназначението на този товар е ясно – изгаряне в инсинератор или индустриална пещ.
Какво знаем към момента?
Информацията за пристигането на отпадъците не е официално потвърдена от институции, но подобни случаи вече имат предходна история. Самото транспортиране и преработване на отпадъци между страни в Европейския съюз е допустимо по силата на регламенти, като например Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превозите на отпадъци.
Изгарянето – макар да е легален метод за оползотворяване – се смята за най-ниското ниво в йерархията на управление на отпадъци, според принципите на Европейския зелен пакт и пакета от политики за кръгова икономика. То е допустимо едва след като са изчерпани възможностите за намаляване, повторна употреба и рециклиране.
Въпросът за енергийните инсталации у нас
В България има ограничен брой съоръжения, които могат да приемат отпадъци за изгаряне – най-вече в циментови заводи, където РДФ (RDF) – т.нар. гориво от отпадъци – замества традиционни изкопаеми горива. Именно в такива съоръжения се очаква да бъдат насочени и тези 8000 тона.
Какво тревожи екологичните активисти?
Изказването на Тома Белев подчертава обществено безпокойство: „Разбирам, че изгарянето е последната степен от оползотворяване на отпадъците, но продължавам да се чудя защо това оползотворяване на италиански отпадъците трябва да става у нас?“
Този въпрос поставя под съмнение приоритетите на държавната екологична политика – дали отпадъците от други държави не се преработват тук заради по-ниски регулаторни изисквания, евтина работна ръка или непрозрачност в контрола?
Законността невинаги означава устойчивост
Макар подобен трансфер на отпадъци да не е незаконен, той повдига морални и стратегически въпроси. Защо в страна с все още неразвита система за разделно събиране и високи нива на нерегламентирани сметища се допуска прием на чуждестранни отпадъци?
Защо българските граждани трябва да търпят замърсяване, рискове за здравето и влошено качество на въздуха, породени от отпадъци, които не са произведени тук?
Заключение: Енергийна ефективност или екологичен компромис?
Случаят с отпадъците от Абруцо не е прецедент, а част от по-голям проблем, който остава слабо коментиран от страна на институциите. Липсата на ясна публична позиция от Министерството на околната среда и водите или други регулатори създава усещане за непрозрачност и отстъпление от интересите на българските граждани.
В епоха на все по-задълбочаваща се климатична криза и зелени политики, дали България не рискува да бъде възприемана като „задния двор на Европа“?
Присъединете се към нашия Телеграм
Екотаксите скочиха с 1000%: „Да, България“ и бизнесът искат край на монопола и нов контрол
