На фона на растящото напрежение около непрозрачността в управлението на екотаксите у нас, „Да, България“ направи важна крачка към реформата на сектора, който често остава далеч от общественото внимание, но има пряко отражение върху цените, които потребителите плащат. Законопроектът на партията за промени в Закона за управление на отпадъците вече е факт и беше обсъден на кръгла маса в Народното събрание, с участие на представители на ключови индустриални и потребителски организации.
Във фокуса на предложенията е опит за разбиване на установените монополни структури и въвеждане на пазарна логика в сектора, където в момента действат затворени и слабо контролирани механизми. Както отбеляза съпредседателят на партията Божидар Божанов, съществуващият режим е „квази лицензионен“ – формално отворен, но на практика блокиран от сложни изисквания, които ограничават навлизането на нови играчи. Резултатът: скрити разходи за гражданите и слаба отчетност от страна на оползотворяващите организации.
Какво предлага законопроектът?
Основните точки на реформата включват:
Преход от лицензионен към регистрационен режим за фирмите, които събират и управляват екотакси.
Намаляване на бариерите за регистрация.
Гарантиране на собственост от поне 51% в организациите по оползотворяване от страна на самите членове – с цел реално участие и контрол.
Прозрачни и предвидими възнаграждения в сектора.
Разширяване на контролните функции на НАП и митниците за следене на законосъобразността в разходването на средства и изпълнение на данъчни задължения.
С тези стъпки от „Да, България“ целят не просто административна реформа, а ограничаване на корупционния риск в Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, което досега концентрира основния контрол.
Бизнесът като съюзник?
На срещата с участието на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/, Българската ритейл асоциация, Асоциацията на производителите на домакински уреди и други, представителите на бизнеса изразиха принципна подкрепа. Те оценяват предложенията като възможност за дълго отлагана реформа и обещаха да ги обсъдят в своите среди, както и да съдействат при лобирането им пред други политически сили и институции.
Не на последно място, беше повдигнат въпросът за по-ясна комуникация към потребителите. Дали екотаксата да бъде ясно обозначавана в крайната цена на продуктите – както вече се прави в Румъния? Това би могло да повиши осведомеността на купувачите, но и да създаде допълнителен натиск за реформа, тъй като гражданите ще виждат реалната стойност на непрозрачните механизми.
Анализ: Срещу системата или вътре в нея?
Това не е първият опит за промени в управлението на отпадъците – темата периодично се повдига от различни политици и експерти, но досега реформите са се проваляли или затъвали в процедурни забавяния. Причината? Секторът на екотаксите е не просто технически – той е икономически обвързан с интересите на определени фирми, получили неофициален картбланш за управление на милиони левове без сериозен обществен надзор.
Ако предложенията на „Да, България“ бъдат приети, това би довело до реално разпределение на контрола между различни институции и ограничаване на корупционната уязвимост. Но реформата може да се окаже тежко изпитание за политическата воля на управляващите, особено ако зад сегашната система стоят дълбоки лобистки интереси.
Парадоксът е, че публичната чувствителност към екотемите в България е висока, но осведомеността за механизмите зад екотаксите – ниска. Тук предложението за по-видима цена на екотаксите върху етикетите може да има не само информационна, но и политическа стойност.
Присъединете се към нашия Телеграм
Кметове без цвят, но с партийна сянка: Тома Белев разобличава лицемерието на „независимите“
