30% от българите изправени пред избор: Да ядат нормално или да са на топло

0
397
Избор
Избор. Снимка: Архив

Повече от 30% са българите в риск от бедност и социално изключване. Немалка част от тях не могат да отопляват домовете си пълноценно и са изправени пред избора дали да живеят на топло или да се хранят нормално. Това отбеляза главният икономист на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ Любослав Костов в ефира на „NOVA“. По думите му 65 на сто от работещите у нас не могат да достигнат нетния размер на издръжката на живот – 1454 лв. и добавя още един притеснителен факт – над 1/3 са с доход до 1000 лева.

„65% от работещите в България не могат да достигнат нетния размер на нашата издръжка на живота – 1450 и няколко лева. Още по-притеснителното е, че над 1/3, около 30% пък са с доход до 1000 лева. В много голяма част от областните градове и общините около тях, между 20% и 30% от наетите са на минимална работна заплата, така че когато говорим за едни средни величини и как растат доходите, хубаво е да се зададем въпроса навсякъде ли е така или има един-два града като София, Варна и Пловдив, които вдигат изкуствено средните нива на заплащане. Аз тук искам много ясно да апелирам към хората – не завиждайте на работещия на 1000 лева или на 1200 лева, че са му вдигнали заплатата с 200 лева, пък вие не сте получили нищо. Просто имаме много път да извърнем като общество в това да бъдем по-солидарни, бюджетът да подпомага и работещите, и бизнеса, а в крайна сметка солидарността се изразява в много неща. Според мен синдикализмът като представител на работниците, другата думичка на синдикализма като символ е демокрация“, коментира икономистът, допълвайки, че 800 000 души са с доход до 933 лева. Това е около 1/4 от заетите и 40% от всички наети.

Той призовава да се сключват колективни трудови договори, защото според него те и синдикатите повишават с най-малко 14% възнагражденията. Приблизително 1,2 милиона пенсионери се намират около линията на бедност – 567 лв.

„Ако работите до 7 май, ще получите една минимална заплата в Люксембург. За един месец работещите на минимална заплата нискоквалифицирани кадри там получават колкото ние за 4,5 месеца. В Германия периодът със същото условие е 3,5 месеца. Разликата в покупателните способности на нашите заплати и на тези на Запад е огромна“, пресметна Костов.

БЧК: Вече може да проверите с ЕГН дали имате право на безплатни пакети с храна

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments