Необходимият месечен доход за за издръжка на живота през първото тримесечие на тази година за тричленно семейство (двама възрастни и едно дете до 14 г.) е 1473 евро, а аз един работещ, живеещ сам – 818 евро. Спрямо края на 2025 г. това е ръст с 2,3 процента, а на годишна база увеличението е 5,2 на сто.
Това показват обявените днес данни от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка за първото тримесечие на 2026 година, представени от президента на КНСБ Пламен Димитров, директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Любослав Костов и зам.-директорът Виолета Иванова. За една година 73 евро повече са нужни за тричленно семейство, а за сам работещ – 40 евро повече, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Повече от половината от наетите лица се осигуряват на по-нисък доход от заплатата за издръжка (58,3%), показват данните. Позитивната тенденция е, че общият брой на хората в тази група намалява на годишна база. Това се дължи на общото повишение на доходите през последните 12 месеца. Към края на 2025 г. България достига ниво на доходите от 68% от средноевропейските стойности. Гражданите, осигурени до размера на минималната работна заплата на пълно работно време, са 12,2% от всички наети на пълно работно време (един на всеки осем души).
Продължава ръстът на годишна база при хранителните стоки (6,2%), като 329 евро са нужни на един работещ за храна и обществено хранене. По-сериозен ръст на тримесечна база има при зеленчуците, плодовете, хляба, месото и яйцата. При кафето също има повишение.
Факторите, които повлияха за изменение на дохода за издръжка, са цените на енергоносителите – природен газ, токът за бизнеса и петрол, обясни Виолета Иванова, заместник-директор на ИССИО. От 1 юли следва да се случи плануваното либерализиране на пазара на електроенергията за бита. Това означава, че КЕВР вече няма да определя базовата стойност на електроенергията за бита, а ще бъде определяна от свободния пазар. Затова КНСБ настоява да се гарантира запазване след юли на сегашната базова стойност на електроенергията на бита – 71,60 евро за мегават час, посочи Иванова.
От 1% до 9% е годишната инфлация, измерена по хармонизирания индекс на Евростат, който цели сравнение между държавите и тяхното ценово изменение, коментира Любослав Костов, директор на ИССИО. В България е 2,8%, колкото средното за Европейския съюз и малко над еврозоната, добави той.
Костов обобщи, че в България някои храни поскъпват значително на фона на средноевропейските стойности. Плодовете и ядките поскъпват с близо 15% за една година при 3,4% средно в Европа. Яйцата, киселото мляко, сирената, минералната вода са други продукти, които са по-скъпи у нас в сравнение с Европа. На този фон размерът на минималната заплата в България от 620 евро е най-ниският в ЕС. Най-висок е в Люксембург – 2704 евро.
Димитров коментира, че бюджетът за тази година трябва да се приеме до два месеца, като се стъпи на неприетия втори вариант от края на миналата година, който бе съгласуван между социалните партньори.
Ключовите параметри във втория вариант на бюджета за настоящата година бяха 3% дефицит, 10% ръст на разходите за персонал, 8,6% увеличение на пенсиите от 1 юли, уточни президентът на КНСБ. Капиталовата програма беше голяма, добави той. Подкрепата за градския транспорт е сред предложенията на синдиката като част от мерките за справяне с кризата с цените на горивата. КНСБ очаква и целеви мерки към уязвимите групи. Едно от предложенията е за запазване цената на превозните документи в публичния и градския транспорт, включително БДЖ, като „за пенсионери, социално слаби и инвалиди да е безплатно за определени месеци, докато се успокоят цените“, поясни президентът на КНСБ.
Освен за бързо приемане на бюджет за тази година конфедерацията настоява и за:
- Засилени мерки от регулаторните органи за борба срещу необоснованото нарастване на цените на хранителни и нехранителни стоки;
- Изготвяне на дефиниция и методология за измерване от страна на държавата на „Заплата за издръжка“ по примера на приетата през 2024 г. дефиниция на МОТ, както старт на проекти по пилотното им прилагане в конкретни предприятия и агенции;
- Постепенно приближаване на равнище на МРЗ към това на Заплата за издръжка;
- Завършване на процеса по транспониране на Директивата за прозрачност в заплащането по начин, отговарящ на принципите на европейския документ;
- Въпреки подобрението през последните няколко години, страната ни остава на дъното по заплащане в ЕС. В тази връзка е необходимо да се поддържа темп на ръст на работните заплати, който да гарантира продължаването на процеса по реална конвергенция на доходите и през 2026 г.
Присъединете се към нашия Телеграм
