„Броени дни след ужасяващото наводнение на 2 септември 2022 г. в Карловско общинските власти направиха много подробен, стойностен и обективен опис на щетите на пострадалите в село Богдан. За какво послужи той? Вместо да има някакво остойностяване на разходите на частните домакинства чрез него, той напълни архивите на Община Карлово. Няма остойностяване и на щетите по инфраструктурата. Няма количествено-стойностна сметка, за да се кандидатства по проекти и да се търси помощ от държавата. Към момента те не знаят каква сума да се иска от държавата, защото щетите не са остойностени.“
Това обясни пред журналист на Искра.бг Петя Стоянова от село Богдан – едно от най-тежко пострадалите населени места при наводненията през есента на миналата година. По думите й всички потърпевши домакинства са получили по 375 лева от държавата и само тогава не е имало дискриминация.
„След това бяха анонсирани 2500 лева. За тях първоначално беше казано, че ще бъдат отпуснати на всички пострадали домакинства. Впоследствие на среща между кмета Емил Кабаиванов и социалния министър Лазар Лазаров, се оказа, че ще бъдат дадени само на хора с доход до 504 лева. Определи се подоходен критерий, тоест много от хората, които работят на минимална заплата, няма да могат да получат помощта, което е абсолютна дискриминация. От нея ще се възползват жителите на селата Христо Даново и Розино, които са претърпели най-малко щети. За дарителските сметки – там се оказа, че не могат да разделят хляба между кучетата. Сега се обмисля как, след като е била изчерпана дарителската сметка, след като са били раздадени пари само на някои домакинства, какво да се прави с тези, до които не са достигнали дарения. Те са знаели сумата от самото начало, защо не са я разпределили поравно?“, пита Стоянова.
Това е една и от причините жителите на селата Богдан, Каравелово и Слатина да поискат проверка от Агенция за държавна финансова инспекция. Те настояват да разберат как са били разпределени и разходвани парите по сметките, свързани с наводненията. Към момента няма информация дали е имало подобна проверка и какви са резултатите от нея.
Има много неспазени обещания, смята Стоянова, давайки за пример сметките за електроенергия на пострадалите, които са се възползвали от дарените климатици.
„Хората чакат да видят кой, по какъв начин и при какви условия ще им поеме сметките за ток. Всички въпроси адресираме до местната власт. Изморихме се да повтаряме едно и също. Постоянно търсим диалог с нея. В резултат на това получаваме заучени шаблонни отговори. Най-общо казано – бягат от отговорност“, каза жената.
Обещано е било на пострадалите домакинства да бъдат дадени и дърва за огрев, но какво се е случило?
„Малкото семейства, които получиха дърва, се оплакват, че те са тънки и не са качествени за огрев. Тези, които не получиха, и не търсят вече. С дървата се случи същото като с дарителската сметка – който получил-получил, който не – изобщо вече и не пита. От дарителската сметка част от пострадалите получиха пари, но те бяха разпределени на тъмно. Много хора не получиха нищо. Сложен е въпросът и за критериите – те бяха известни на общността, но впоследствие не бяха спазени и бяха облагодетелствани определени лица, близки до властта“, коментира Стоянова.
Положението с инфраструктурата в Богдан е повече от тревожно. Стоянова посочи, че единственият мост, свързващ селото с Московец е бил отрязан от наводнението.
„Впоследствие беше сглобен на две, на три, но в момента е абсолютно необезопасен. Половината платно беше свлечено от реката. В момента е насипано с чакъл. Това се оказа ремонтът на пътната инфраструктура в Богдан. Там, където е нарушена инфраструктурата е песачливо, с кал. Извършват се едни изнасяния на наноси от коритото на селската река. Това за мен се върши единствено и само за пред очите на хората, за да видят, че нещо се случва. Впоследствие тези тежки, огромни камиони, напълнени с кал, затъват по улиците и стигат до едно положение за смях на всички жители на селото. За мен е гротескно действие, пълна пародия. Нещата не стават по този начин“, каза тя, допълвайки:
„Всички мостове в селото са абсолютно необезопасени, сливат се изцяло с пейзажа и ако не знаеш, че са там, няма да ги видиш. Няма светлинна сигнализация, няма парапети. Те са потенциално опасни и ги има колкото да кажем, че ги има. Също така е бил изграден мост на брега, върху ронлив пясък, без здрави основи, който трябва да издържа камиони, носещи тонове. Това е огледало на цялата работа, която вършат.“
Жителите на село Богдан искат да бъдат укрепени речните корита.
„В момента освен реката, която носи наноси от горе от планината и се пълни и свлича при всеки един дъжд, тръбите от домовете на хората с вода от битово потребление, допълнително пълнят коритата и свличат наноси. В случай, че не се направи нищо по укрепването им, очакваме при следващите по-обилни дъждове, подобен потоп като този от 2 септември 2022 г., ако не и по-сериозен“, обясни Стоянова, разказвайки:
„Твърди се, че проектът за изграждането на циментовите корита в реките в трите села е възложен на австрийска фирма. Това повдига въпросите – защо австрийска фирма, когато такъв един проект изисква голям финансов ресурс, не би ли следвало тези пари да останат в българската икономика, в българска фирма? Толкова ли висши инженерни умения се изискват за изграждането на циментовите корита? Всички корита в България ли са правени от австрийски специалисти? С какъв проект е спечелила фирмата, чрез конкурс ли? Информацията в сайта на Общината е оскъдна и пише само, че проектът е възложен на австрийска фирма. Но при какви условия?“
Кметът д-р Емил Кабаиванов посещава само определени хора, опитва се да се представи в добра светлина, усмихва се, споделя Стоянова. По думите й градоначалникът обяснявал, че местната администрация работи, но процедурите в държавата са тромави, използвал и оправданието, че няма редовно правителство. Жената се чуди и защо не се кандидатства към Междуведомствената комисия.
Какви са най-основните искания на жителите на село Богдан?
- Възстановяване на пътя с моста Московец-Богдан;
- Отрязаната част на пътя, която е посипана с чакъл, да се възстанови, тъй като при по-обилни дъждове, той ще се свлече и ние отново няма да имаме път;
- Обезопасяване на мостовете;
- Спиране на сечта;
- Залесяване;
- Изграждане на речното корито – имаме нужда от бетонни корита, които да се излеят, така че да се спре постоянното изгребване на наноси, което гълта много пари от общинския бюджет, тъй като ще се оправдае един разход, който не е довел до никакъв ефект;
- По-прозрачно управление;
- Повече диалог с властта;
- Участие на гражданите, да не бъдем изолирани от случващото се, от решенията, които се взимат, защото касаят нас и когато се взимат на закрити врата остават много въпросителни и ощетени хора.
Петя Стоянова казва, че жителите на село Богдан са тъжни, че през изминалите близо 8 месеца не са усетили помощта на държавата, но пък са щастливи, че са видели народа и според тях той е светлината и златото, изровени от калта.
„Видяхме, че сме един силен, сплотен и добър народ, който може да си подава ръка в трудните моменти.“
В заключение Стоянова обяви: „Категорични сме, ще излезем на протест и каним всички онези хора, които бяха съпричастни към нас и нашата трагедия, да ни подадат отново ръка и да подкрепят нашите граждански искания.“
