Националният съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ даде своята принципна подкрепа за новата финансова рамка на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за 2026 година. Това съобщи официално вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев след края на дебатите в съвета, където бяха разгледани още бюджетите за държавното обществено осигуряване и общата макрорамка на страната, предава „DarikNews“.
Проектобюджетът на Здравната каса за настоящата година предвижда сериозен разходен ресурс в размер на малко над 5,256 милиарда евро, което представлява увеличение с повече от 412 милиона евро спрямо предходния период. Прогнозираните приходи от здравни вноски възлизат на близо 3,187 милиарда евро, а перото за чисти здравноосигурителни плащания нараства с 8,7 на сто до 4,933 милиарда евро. Управителят на НЗОК в оставка доц. Петко Стефановски определи бюджета като консервативен и „единствено възможен при така създалата се ситуация„. Той уточни, че единствената сериозна иновация е разделянето на медикаментите в две отделни групи – за реферирани и за генерични/биоподобни продукти, с цел лансиране на прогенерична лекарствена политика. „Подадох оставка като управител и нямам моралното право да предлагам нови политики„, допълни Стефановски. Законопроектът получи пълно одобрение и от здравния министър Катя Ивкова.
Въпреки зелената светлина, работодателските организации отправиха остри забележки по разходването на средствата:
-
Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/: Румен Радев обяви, че организацията не подкрепя проекта. По думите му наливането на средства не гарантира по-добро здраве за обществото, а системата спешно изисква контрол, превенция и профилактика.
-
Българската стопанска камара /БСК/: Добри Митрев разкритикува факта, че бюджетът просто преписва старата философия и действа като „довършителен на удължителния закон„. Той алармира за липсата на пари за извънболнична помощ, критичното състояние на общинските лечебници и негативната тенденция 90% от средствата за лекарства да отиват за скъпи оригинални продукти, а едва 10 на сто – за генерични. Въпреки това БСК даде принципно одобрение, с настояване за радикални реформи през 2027 година.
-
Българската търговско-промишлена палата /БТПП/: Цветан Симеонов изрази недоволство от ниското финансиране на превенцията и пълното отсъствие на дигитализация. Той даде пример с болница във Великобритания, където електронните процеси са свили излишните разходи с 15% за една година.
-
КРИБ: Деян Денев и Цветелина Спиридонова подкрепиха балансираните числа в проекта, но призоваха за изплащане на надлимитната дейност на болниците и премахване на конфликтите на интереси в сектора.
Противоречиви бяха реакциите и сред синдикалните лидери. Иван Кокалов от КНСБ обяви подкрепа за документа, тъй като в рамките на оставащите пет месеца фундаментална реформа не може да се реализира. Той се фокусира върху кадровия дефицит и настоя за въвеждането на лична електронна здравноосигурителна карта за всеки българин, за да се спрат злоупотребите, тъй като „ако сегашният модел продължи, ще има кражби„.
Лидерът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов обаче се обяви твърдо против текстовете. „В момента системата финансира болния човек и няма никакво отношение към здравия„, отсече синдикалистът. Той напомни, че моделът, трупал дефекти над две десетилетия, трябва изцяло да се смени. Манолов посочи като огромен порок и факта, че в здравеопазването вече три години липсва действащ Колективен трудов договор, което пряко ощетява възнагражденията на работещите на терен.
Присъединете се към нашия Телеграм
Напук на жегата: Държавни служители на протест пред МС заради бюджета
