Страните от Южна Европа отхвърлят плана на Европейската комисия /ЕК/ да увеличи разходите за отбрана с евтини заеми, опасявайки се, че това ще увеличи и без това тежкото бреме на дълга, предава „Politico“.
Съпротивата, водена от Франция, Италия и Испания, се противопоставя на стремежа на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен да засили военната автономия на Европа.
Нейното предложение, което включва заем в размер на 150 млрд. евро и извънредна клауза за разхлабване на фискалните правила на ЕС, имаше за цел да отключи големи нови инвестиции в отбраната и да намали зависимостта на блока от защитата на САЩ. Но стагнацията сега рискува да провали плана на Брюксел за прехвърляне на повече оръжия от Европа към Украйна.
„Някои страни имат сериозни съмнения относно осъществимостта или дори възможността да задлъжнеят до тези нива“, каза високопоставен дипломат от ЕС.
Дипломатът, както и другите в тази история, получи анонимност, за да говори свободно за плана и потенциалните развития.
Силно задлъжнелите страни в Южна Европа вместо това увеличават исканията си за т.нар. отбранителни облигации – безвъзмездни средства, финансирани чрез общи заеми от ЕС на капиталовите пазари, които трябва да бъдат единодушно одобрени от 27-те страни от блока.
„Съществува риск от фиаско, което може да проправи пътя за отбранителните облигации“, каза дипломат от ЕС, който не е южняк.
Фон дер Лайен засега не подкрепя идеята, като се има предвид вероятният отпор от страна на фискално настроените северни държави като Германия и Холандия, които се опасяват, че това може да създаде прецедент за взаимна задлъжнялост.
„Без еврооблигации“, повтори холандският премиер Дик Шооф след среща на лидерите на ЕС миналата седмица.
Трети дипломат от ЕС сигнализира, че перспективата южните страни да отказват заеми ще подкопае подкрепата за отбранителните облигации сред фискално консервативните страни.
„Ако те твърдят, че отбраната е екзистенциално предизвикателство, което оправдава общия дълг, тогава те трябва първо да вземат заемите“, каза дипломатът, който е привърженик на фискално консервативния блок.
Club Med иска повече
След като Доналд Тръмп заплаши да прекъсне подкрепата на САЩ за Украйна и обвини Европа във военна зависимост от Вашингтон, Фон дер Лайен предприе бързи действия след встъпването в длъжност на американския президент на 20 януари, за да разработи план за укрепване на отбранителните способности на ЕС.
В резултат на тази стратегия страните членки трябваше временно да увеличат разходите си за отбрана с 1,5% от БВП за четири години и да заемат 150 млрд. евро от името на ЕС в подкрепа на съвместните доставки на оръжие и помощта за Украйна.
Комисията се надява, че схемата, базирана на заеми, ще бъде възприета, особено от по-големите южни икономики като Италия и Испания, които са далеч от целта на НАТО за разходи за отбрана от 2% от БВП. Още през миналата седмица еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис прогнозира, че „голям брой държави ще активират тази клауза за напускане“.
Но Комисията подцени един ключов момент: въпреки че може да взема заеми по-евтино от повечето държави-членки, заемите, които отпуска, все още се отчитат спрямо нивата на националния дълг – червен флаг за силно задлъжнелите страни, които се опасяват от сплашване на пазарите или налагане на фискални санкции.
„Планът на Фон дер Лайен се основава почти изключително на националния дълг на държавите“, заяви италианският премиер Джорджа Мелони пред депутатите миналата седмица.
Оттогава Комисията признава, че националните бюджети ще трябва да бъдат съкратени на други места, за да се покрият нарастващите разходи за отбрана – трудна политическа задача в страни, чиито граждани са по-загрижени за миграцията и изменението на климата, отколкото руските танкове.
Италия и Испания поискаха да се разшири определението за разходи за отбрана, които могат да бъдат освободени от фискалните правила на ЕС, като Мадрид предложи да се включат граничен контрол, киберсигурност и устойчивост на инфраструктурата.
Засега обаче нито Рим, нито Мадрид са потвърдили дали ще се позоват на извънредната клауза. Някои представители на ЕС спекулират, че се бавят с надеждата, че Фон дер Лайен ще смекчи позицията си по отбранителните облигации преди следващата среща на върха на лидерите през юни.
„Трябва да имаме повече време [да решим]“, каза Мелони пред репортери миналата седмица, добавяйки, че предложената през април времева рамка за задействане на механизма е „твърде близо“.
Междувременно Франция заяви, че не възнамерява да активира клаузата, според двама дипломати от ЕС. Със съотношение на дълга към БВП над 110 процента, Париж е предпазлив да не изплаши пазарите или да застраши кредитния си рейтинг – ключов фактор за това колко плаща за заеми.
Германия, от друга страна, се очаква да активира клаузата, за да помогне за финансирането на модернизацията на отбраната си от 500 милиарда евро. Но подобно на други държави от Тристранния пакт, като Дания и Холандия, Берлин е малко вероятно да приеме заеми от Комисията, които може да събере по-евтино.
Това засили безпокойството сред по-уязвимите държави-членки, които се опасяват, че ако първо поискат заеми от ЕС, те могат да сигнализират за финансова слабост на пазарите, което да доведе до по-високи разходи по заемите.
Фрагментацията между 27-те страни от ЕС „прави разлика във възприемането на пазара, която може да бъде отрицателна“, каза дипломатът.
„Ако всички не [подадат искането] по едно и също време, пазарът ще определи лимита“ на това колко можете да похарчите, добавиха те.
Но фискално консервативните държави не купуват този аргумент, като третият дипломат от ЕС обвинява южните държави, че „играят на политика“.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
Бившите шефове на ФИФА Сеп Блатер и Мишел Платини са уличени в корупция
