Има различни магьосници. Такива, които обичат да измислят илюзиции и такива, които умеят да ги строят. Има и такива, които са способни да ги демонстрират пред публика с лекотата на детска игра. Е, „аз съм от този тип“, казва младият, едва 30-годишен илюзионист от Бургас Йордан Янев-Зайн.
В неговите нереално добри спектакли, „също има елементи, които са лично мои. Трябва да сме наясно, че никой магьосник не използва само свои авторски идеи. Може би познавам само един. Всички създаваме по нещо, което поставяме в световната съкровищница и черпим знания един от друг. Имаме си общества на магьосниците, където си споделяме и можем да купуваме реквизити с авторски права“.
В разговор с Искра.бг илюзионистът разказва как е припознал света на магията като свой преди много, много време, когато е бил едва в първи клас. Тогава бащата на момчета успява да запали интереса в детските очи, показвайки на сина си първия фокус. Едва ли тогава някой от двама им е подозирал за значимостта на момента. Още по-рано, „когато бях доста малък, майка ми ме водеше на куклен театър и това ме запали по изкуството“.
В началото Йордан започва да се занимава с детски рождени дни, използвайки псевдонима „Данини“, наричан шеговито от малките „Данони“. Впоследствие амбициозният младеж постепенно развива репертоара си, който вече изнася в големи хотели и ресторанти пред възрастни хора.
„Живял съм в Китай две години, където съм работил в хотела с най-голямо казино в света – „Venetian“ в Макао (столицата на хазарта в Азия), което е на 1 час път от Хонг Конг с ферибот. Първият път през 2014 г. отидох за 6 месеца, след което през 2016 г. вече останах година и половина“, спомня си магьосникът.
- Как изглеждаше светът там и беше ли привлечен от идеята да се развиваш извън България?
Да, да, там е доста изкушаващо да останеш, защото парите са страшно добри, отделно имаш винаги на разположение лекар, медикаменти, храна. Всичко ти е осигурено, помислено е за това да се чувстваш добре. Удобствата обаче не успяха да ме задържат, защото много обичам държавата ни и искам да живея тук и да работя тук. Това беше и мотото на турнето ми, когато се завърнах от чужбина и направих моя самостоятелен спектакъл – „Вълшебствата на Зайн“.
Мотото на представлението е „Остани в България, промени България“. В него артистът разказва как и защо е решил да се върне. Шоуто предизвиква голям интерес и много познати на Зайн след това му споменават, че именно то ги е вдъхновило да предприемат същата крачка и да търсят реализация у нас. Немалка част от колегите „ми казаха, че това е лудост, че ще фалирам, че българите не ходят на такива представления, че няма да има интерес“.
- Какво даваш и какво ти дава сцената?
Аз винаги съм казвал, че моята работа не е шоуто, шоуто е моята награда за свършената ми работа преди това. Какво ми дава? Когато усетиш любовта на публиката, която се влива в теб, това е като да изпиеш най-силното кафе на света, но без да ти стане лошо. Топло, приятно и зареждащо. Когато съм на подиума аз съм в нещо като транс, не разъждавам, моят мозък си почива, сякаш ставам друг човек. Някакво различно ниво на възприятие, изчезва онази част от мен, която е винаги разтревожена, притеснена, винаги изпълнена със съмнения. Става въпрос за едно голямо щастие през цялото време, което дори не може да се опише.
- Наскоро мина последното ти турне „Чудесата на Зайн“. Ще ни разкажеш ли малко повече за него?
Това бе най-мащабният илюзионен спектакъл на Балканите, направен от един илюзионист. Говорим за 3 тона реквизит. Махах главата на асистентката ми, преминах през гигантски вентилатор без да се нарежа. Бях на косъм да се простя с няколко пръста на ръката си, но за щастие всичко мина успешно. Направихме така, че жена да лети във въздуха. Четох мисли на хора от публиката. Имахме и 2 гост изпълнителя – прекрасна Дани, която прави кристал баланс. Това е рядко срещан стил във вариететното изкуство, при което тя захапва дръжката на нож и на върха на острието започва да реди пирамиди от кристални чаши. Ножът си е реален, това не е фокус, само чисто умение. В спектакъла участва и последният ученик на Астор – Джулиано. Той правеше фокуси с гълъби, караше ги да се появяват от нищото.
- Кои градове успяхте да посетите?
Две представления имаше в София, останалите бяха в Хасково, Бургас и Пловдив. В Бургас направихме най-мащабното представление. Там бяхме в залата на Летния театър. Като най-голяма, тя позволяваше повече публика, предвид COVID мерките и задължителното разстояние, което трябва да има между зрителите.
Специални благодарности илюзионистът изказа на Национален фонд „Култура“, които са спонсорирали спектактлите и са помогнали те да станат факт. Турнето е било подготвяно „в продължение на 7 години, защото това са много скъпи неща, само единият от реквизитите ми, който се ползва 4 минути на сцената, ще ти дам пример с него, струва 5 000 евро“.
Не по-малък принос има бургаският заместник-кмет на културата Диана Саватева, допълва с признателност Зайн. От общината са организирали изложба в Морското казино със снимки на артиста, която е останала там в продължение на месец.
- Имаш ли забавни случки от твои гафове на сцена?
Сещам се за фестивал преди много години, който реално беше магично състезание. Точно на това важно събитие, в което ме гледат много магьосници, има един номер в клетка като за птици, в която избухва огън, огънят после изчезва и на негово място се появява един и после втори заек. И аз, нали, извадих зайчето, но второто не се появява, колкото и да опитвам. После се оказа, че то е успяло да се измъкне от мястото, където беше скрито и се разхожда отзад зад сцената необезпокоявано.
Друга подобна случка се разиграва по времето, когато „работех на първия воден цирк в България, на една кръгла сцена, разположена във вода, насред фонтани. Имахме едни инвеститори, които бяха дошли да гледат от Турция, винаги ми се случва да има издънка на важни събития. И аз имах номер с храст, при който вея с едно ветрило и храстът разцъфва с рози. Много красив, поетичен номер. И докато го правя това на песента на „Enya – China roses“, стъпвам назад, залитам и падам по гръб във водата. Целият бях мокър. Реших да стана обаче подът беше много хлъзгав и паднах отново. Изправих се и продължих, тъй като трябваше да представя още 4 трика. Имаше неловко мълчание първо. Когато се изправих, застанах на подуима, направих поза да се поклоня и тогава вече хората избухнаха в аплодисменти и се поразсмяха. Преди това бяха притихнали, тъй като може би се притесниха да не ми стане нещо, защото те не знаеха колко е дълбоко вътре“.
- Откъде идва артистичният ти псевдоним?
Пишех един роман, който издадох на 20-годишна възраст, казва се „Целувката на Сатаната“. Тогава за него търсих интересни имена за героите и попаднах на Зайн, което означава много неща на много езици. На иврит се използва като символика за числото 7, което по един или друг начин ме преследва цял живот. Навсякъде около мен е. Зайн също така е символика за борбата между доброто и злото, „седмата порта към рая“; на немски означав „сън“; магичен жезъл, на някой от арабските езици се използва за „добър човек“.
- Имало ли е по-странни реакции от страна на зрителите, които те гледат?
Веднъж правих номер на едни рускини с менталистичен ефект, при който аз свързвам с тях двете. Докато едната е със затворени очи, докосвам другата по различни места на тялото и това първото момиче, без да съм я пипнал, усеща всяко докосване върху другото момиче. Когато то отвори очи и й казаха, че не съм я пипал изобщо, наддаде истеричен вик и се разплака, разтрепери се. Започна да обяснява, че са я докосвали демони. Сходна случка имаше и с един религиозен човек. Той дойде след шоуто и ми заяви, че ще си платя и ще горя в ада затова, което върша, защото е много опасно и съм си продал душата на дявола.
- Как ти самият се развиваш като артист?
Чета много литература на тема за магичното изкуство, гледам лекции. Старая се да се докосвам и до други аспекти на артиста – театър, как се създава спектакъл, как да говориш по-добре на сцената, как да се израяваш като актьор, как да подходиш актьорски върху нещата, как да пишеш книги или текстове, за да си забавен на публиката… Добрият магьосник трябва да владее редица умения. Публиката иска да види един цялостен комплект от характеристики. Неслучайно най-великият магьосник на 21 век Дейвид Копърфилд казва точно това: „Жалко е, че магьосниците си разчитат изцяло и единствено на УАУ ефекта, които създават фокусите, а не влагат и още“. Затова се старая да развивам и други страни на сценичното изкуство.
В момента Йордан Янев-Зайн подготвя нов спектакъл – турне, което ще бъде тотално различно от тазгодишното. В него се залагаше на огромни, мащабни илюзии, игра с публиката, ментализъм и така нататък. Новото представление ще бъде изцяло насочено към човешкия мозък, ще бъде в по-интимна среда, в по-малки зали. Хората ще могат да се докоснат по-близо до магията на илюзиониста. Акцент ще бъде талантът да можеш да предскажеш какво ще направи даден човек на сцената, ще има много избори и ще трябва магьосникът да познае към кой точно ще се насочи случайно избраният зрител.
В новото шоу всички фенове на вълшебствата ще могат да станат свидетели и на приложната хипноза, взимайки пряко участие в триковете. Ще бъдат представени невиждани до сега неща в България, които без съмнение ще събудят интереса дори и на най-скептичния наблюдател.
Предвижда се турнето да бъде готово догодина и зрителите да могат да му се насладят през септември. Работното име на проекта е „Зайн – чудотворецът“. Градовете, в които ще бъде представен все още на са ясни, но предстои идните месеци да има повече яснота.
