През първото тримесечие на 2026 г. около 1 милион български граждани са осъществили туристически пътувания. Това е с 6,7% по-малко спрямо същия период на миналата година, когато пътувалите са били около 1,1 милиона души.
Данните на Националния статистически институт показват, че след няколко години на постепенно възстановяване след пандемията се наблюдава първи по-сериозен спад в туристическата активност на българите.
Най-голям дял от пътувалите остават хората между 25 и 44 години – близо 391 хиляди души или 38,7% от всички туристи. Във всички възрастови групи преобладават пътуванията в страната, като при хората над 65 години делът им достига 86,2%.
От всички пътували през първите три месеца на годината 78,4% са посетили само дестинации в България, 17,9% са пътували само в чужбина, а едва 3,7% са съчетали пътувания у нас и зад граница.
На пръв поглед спадът от 6,7% може да изглежда като статистическо колебание. Когато обаче бъде разгледан заедно с икономическите показатели, се очертава друга картина.
През последните месеци инфлацията в България отново набра скорост. По данни на НСИ годишната инфлация през април достига 6,8%, а предварителната оценка за май е 6,3%. Сред секторите с най-сериозно поскъпване са транспортът, храните, ресторантите и хотелите – именно разходите, които формират голяма част от бюджета за едно туристическо пътуване.
Това ясно се вижда и от структурата на разходите на самите туристи.
При пътуванията в страната най-голям дял от бюджета отива за храна – 40,1%, следвана от настаняването с 25,4% и транспорта с 21,1%.
При пътуванията в чужбина картината е сходна, но транспортът заема още по-голям дял – 30,5% от всички разходи, докато храната е 31,2%, а нощувките – 24%. Именно транспортът е сред услугите с най-сериозно поскъпване през последните месеци.
Любопитно е, че най-честата причина за пътуване остава почивката и екскурзията. Тя формира 46,2% от вътрешните и 62,4% от задграничните пътувания. На второ място е посещението на близки и роднини. Професионалните пътувания заемат сравнително малък дял – между 6 и 8 процента.
Спадът при туристическите пътувания вероятно е резултат от няколко фактора едновременно. Освен инфлацията, влияние оказват и увеличените разходи за жилища, кредити, комунални услуги и ежедневни покупки. Когато семейният бюджет се свива, една от първите пера, които хората ограничават, са именно почивките и екскурзиите.
Особено показателно е, че намалението идва след година, в която българите харчеха рекордни суми за туризъм. През 2024 г. разходите за туристически пътувания на населението достигнаха над 4 млрд. лв., което беше увеличение с близо 19% спрямо предходната година.
Първите данни за 2026 г. подсказват, че част от домакинствата вече започват да бъдат по-внимателни с подобни разходи.
Летният сезон тепърва предстои и именно второто и третото тримесечие ще покажат дали наблюдаваният спад е временен ефект или началото на по-трайна тенденция, при която все повече българи ще се отказват от пътувания заради растящите цени и натиска върху семейните бюджети.
Присъединете се към нашия Телеграм
