Военни бежанци се оплакват от насилие в Полша, пише „BBC“. Светлана разказва, че дъщеря ѝ е харесала училището в Полша.
„Дори когато се преместихме в друг район, тя не искаше да сменя училището“, заяви 31-годишната майка от Украйна. Тя допълни:
„Толкова много ѝ харесваше. Нямаше тормоз.“
Сега тя споделя, че атмосферата в училището – а и в Полша като цяло – се е променила. Преди две седмици тя се прибрала вкъщи и казва:
„Днес едно момче ми каза: „Върни се в Украйна.“
Светлана беше изумена. Тя е една от десетките украинци, живеещи в Полша, които разказват пред „BBC“, че през последните месеци антиукраинските настроения са се увеличили значително. Много от тях описват, че са преживели обиди в обществения транспорт, тормоз в училищата и ксенофобски материали в интернет.
Поляризиращата кампания за президентските избори увеличи напрежението, като първият кръг от гласуването се проведе в неделя.
Ден след като на дъщерята на Светлана е било казано да се върне в Украйна, тормозът се е задълбочил още повече. Ето какво си спомня Светлана:
„Момичетата от по-горния клас започнаха да се оплакват, че тя говори украински. След това се престориха, че падат на земята, крещейки „Ракета! Падни!“ и се смееха. Тя се върна у дома с плач.“
Дни преди това руска ракета се е забила в родния град на Светлана в Украйна, убивайки десетки цивилни, включително деца. Дъщеря ѝ е била травмирана.
Светлана – не е истинското ѝ име, не желае да бъде идентифицирана, тъй като се страхува от репресии. Тя ни показа скрийншоти на съобщения с училищния персонал, в които се оплаква от отношението към дъщеря си.
Жената изтъкна, че е забелязала промяна в отношението към украинците и на други места:
„В работата много хора казват, че украинците идват тук и се държат лошо. А моите украински приятели казват, че искат да се приберат у дома, защото поляците не ни приемат. Сега е страшно да се живее тук.“
Според правителствената статистика в Полша живеят най-малко 2,5 млн. украинци, които съставляват почти 7% от общото население на страната.
Когато през февруари 2022 г. започва пълномащабното нахлуване в Украйна, поляците изказват съчувствие.
„Беше невероятно. Всеки ден хората се обаждаха и питаха: „С какво можем да помогнем?“, разказва активистката Наталия Панченко, ръководител на базираната във Варшава фондация „Застани с Украйна“.
„Някои от тях организираха хуманитарни конвои или доведоха бежанци тук. Те дадоха къщите си, храната си, всичко, което имат – и сърцата си също.“
Три години по-късно Наталия споделя, че според нея мнозинството поляци все още подкрепят Украйна. Но някои не го правят – и нейната организация е забелязала нарастване на антиукраинските обиди в интернет, което е започнало преди няколко месеца.
„След това това започна да се случва и в реалния живот“, разказва тя и продължава:
„Напоследък имаме все повече и повече такива ситуации… ксенофобски [обиди] на хора, работещи в магазини или хотели, само защото говорят с украински акцент.“
Наталия споделя, че много украински бежанци са травмирани.
„Тези групи жени и деца са в Полша заради войната, много често техните роднини са на фронтовата линия, в плен или са загинали… и това е групата хора, която е обект на нападение.“
Изследванията показват, че общественото мнение в Полша за украинците наистина се влошава. Според проучване от март 2025 г., проведено от авторитетния център CBOS, едва 50% от поляците подкрепят приемането на украински бежанци, което представлява спад от седем процентни пункта за четири месеца. Преди две години този процент е бил 81%.
Около един милион украинци са официално регистрирани като пристигнали след началото на пълномащабната инвазия. Полша изразходва 4,2 % от своя БВП за украинските бежанци.
Украйна се превърна в гореща политическа тема в решаващата кампания за президентските избори в Полша.
Крайно десният популист Славомир Менцен, който в момента е на трето място в проучванията, е яростно антиукраински настроен и подкрепя „споразумение“ с руския президент Владимир Путин.
На второ място е консерваторът Карол Навроцки, който е против членството на Украйна в ЕС и НАТО и финансовата помощ за бежанците, но подкрепя военните действия.
Най-проукраинският кандидат е водещият Рафал Тшасковски от коалицията на министър-председателя Доналд Туск, въпреки че дори той обеща намаляване на социалните помощи за украинците.
Тржасковски се въздържа да изтъква проукраинските си качества, за да привлече центристкия вот на изборите, казва политическият анализатор Марчин Заборовски.
„Той реагира на промяната в обществените нагласи. Първоначалният ентусиазъм за подкрепа на жертвите на войната изчезва, негативните настроения вземат връх и това не е съвсем удобна тема за него.“
Друг крайно десен кандидат, Гжегож Браун, е разследван от полицията за това, че по време на предизборен митинг през април е свалил украинското знаме от сградата на кметството. Браун, който получава едва 3% от гласовете си, редовно се обявява срещу това, което нарича „украинизация на Полша“.
Миналата седмица полското правителство предупреди за „безпрецедентен опит“ от страна на Русия да се намеси в полските избори, като разпространи „фалшива информация сред полските граждани онлайн“. Москва отрича всички твърдения за намеса в изборите.
Михал Марек, ръководител на неправителствена организация, която следи за дезинформацията и пропагандата в Полша, предлага няколко примера за антиукраински материали, разпространявани в социалните медии.
„Основните разкази са, че украинците крадат пари от полския бюджет, че украинците не ни уважават, че искат да ни ограбят и убият и са отговорни за войната“, казва той.
„Тази информация започва в рускоезичните канали на Telegram, а след това виждаме същите снимки и същия текст, просто преведен от Google Translate. И те прокарват [материала] в полската инфосфера.“
Марек свързва подобна дезинформация пряко с нарастването на антиукраинските настроения в Полша и е на мнение, че все повече поляци се влияят от пропагандата. Той изтъква:
„Но ще видим ефекта едва след изборите – какъв процент от поляците искат да гласуват за открито проруски кандидати.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Къде да НЕ пътуваме това лято: Which? обяви най-пренаселените места в Европа
