В криза ли е журналистиката?

0
61
Вестници
Снимка: Wikimedia commons

Политиците притискат журналистите все повече, гражданите не им вярват, пари няма, а работата е много. Въпреки това журналистиката става все по-добра и това е повод за радост. Това е изводът от доклада на Института „Ройтерс“ за изучаване на журналистиката и Оксфордския университет More Important, But Less Robust? Five Things Everybody Needs to Know about the Future of Journalism, цитиран от „Дневник“.

Според доклада приближаващите избори в ЕС и в Индия са в опасност, защото проблемите се развиват по-бързо от решенията, а враждебността на управляващите към независимата и професионална журналистика само влошава положението. Медийната свобода намалява дори в държави, които по традиция са либерални демокрации. Вече няма значение дали политиците са демократично избрани или са автократи – и двете страни използват „фалшивите новини“ като претекст да нападат медиите и да не приемат критика.

Преди медиите бяха „пазачите на портата“, които пресяваха събитията и решаваха каква информация и в какъв вид да стигне до читателите. Сега те все още подреждат новинарския дневен ред, но онлайн платформите решават какво ще стигне до публиката.

Въпреки общото мнение, че социалните мрежи и търсачките показват на потребителите само информация, с която са съгласни, така ограничавайки разнообразието и обмена на мнения, емпиричните изследвания показват, че положението е точно обратното. Според авторите на изследването това се дължи на факта, че те ползват по-широка система от сигнали, които водят до създаването на „автоматично разнообразие“ в източниците на новини извън обичайните медии, в които потребителите влизат директно.

17 на сто са така наречените „любители на новини“, които се интересуват сериозно от текущите събития. Те ги проверяват по няколко пъти на ден. Половината аудитория чете новини само веднъж дневно, а 35% – още по-рядко. Съществува и феноменът на „избягването на новините“ – 29% от запитаните от „Ройтерс“ през 2017 г. са признали, че се опитват да не се информират какво се случва в държавата им и по света. Причината – новините им се струват маловажни или депресиращи. В проучените 37 държави 44% от респондентите казват, че през повечето време разчитат на медиите, но дупките между либералите и консерваторите в САЩ например са огромни, както и между отделните държави.

Проблемът идва и от дефиницията за „фалшиви новини“ – професионалистите наричат така разпространяващата се пропаганда в социалните медии, но гражданите включват в нея и некачествената или пристрастна журналистика.

Също така промяната в моделите за финансиране поставя професионалната журналистика в опасност и прави медиите уязвими за търговски и политически интереси. Независимата и качествена журналистика работи в обществена полза, а това е нещо, до което пазарният принцип едва ли би довел. В държави, където няма опасност властите да влияят директно на новините – например скандинавските – може да се говори за нови политики, които да адресират провалите на пазара.

Отразяването на финансирането и натиска да се произвежда повече съдържание в повече формати, непрекъснатият новинарски цикъл водят до повече повърхностна журналистика. Но там, където се произвежда качествено съдържание, то е изключително.

Дигиталните медии позволиха да се чуе гласът на маргинализирани общности и показаха много различни гледни точки. Журналистите се насочиха към разнообразни формати – от задълбочено общуване с читателите, през съвместна проверка на факти до транснационални разследвания.

Абониране
Известие от
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments