От УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив разпространиха позиция до медиите, в която пише, че изказват „възмущението си от внушенията и директните обвинения, които се правят в статия, озаглавена „Как се краде от лекарствата за деца и тежко болни“ с автор Десислава Николова, публикувана във в. Капитал. Поводът за позицията е продиктуван от опита да се дискредитират едни от най-големите лечебни заведения, в които се лекуват множество тежко болни пациенти чрез внушения и спекулации.
В статията се посочва, че според доклад, изготвен от Националния съвет по цени и реимбурсиране, в лечебните заведения в страната се закупуват лекарствени продукти без търг или конкурс, включително и неразрешени за употреба в България лекарства. Посочени са примери с УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, УМБАЛ „Света Марина“ АД, гр. Варна, Специализираната болница по педиатрия „Иван Митев“ АД, гр. София, УМБАЛ „Александровска“ АД, гр. София и УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ“ АД, гр. София.
В текста се посочват примери за лекарствени продукти, които са закупени от болниците и които са стрували повече в сравнение със същите лекарствени продукти в други държави от ЕС. Посочената статия е изпълнена с неточности и демонстрира освен тенденциозност, изключително непознаване на лекарствената регулация в страната.
Известен е фактът, че периодично в страната липсват множество лекарствени продукти, което затруднява лечението на пациенти. Лечебните заведения за болнична помощ нямат никаква роля в регулацията на лекарствения пазар и търпят негативните последици от тези дефицити заедно с пациентите. Законодателят е предвидил възможност, когато лечението на съответно заболяване е без алтернатива в страната, за конкретен пациент може да се прилага лекарствен продукт, който е разрешен за употреба в страна – членка на Европейския съюз, разрешен е за употреба по реда на този закон, но не се разпространява на българския пазар.
Вероятно, именно снабдяването с този вид лекарствени продукти има предвид авторът на статията, но поради терминологичните неточности в текста, се налага да поясним. Снабдяването с тези лекарствени продукти не е произволно и по усмотрение на ръководителите на лечебните заведения, а следва подробно разписана процедура в Наредба No 10/2011 г. Накратко, лекарствените продукти се изписват от специално създадени за целта комисии, състоящи се от различни медицински специалисти и поръчката на всеки лекарствен продукт се мотивира подробно. Решението не се взима еднолично от ръководителите на лечебните заведения. Сред лекарствените продукти, които се поръчват, са такива, без които би се затруднила оперативната дейност (например фентанил), както и лекарствени продукти за лечение на деца с онкологични и онкохематологични заболявания и лекарствени продукти за лечение на инфекциозни заболявания, включително COVID-19. Ето защо е напълно обяснимо, че във въпросния доклад като най-големи купувачи на посочените лекарствени продукти са посочени най-големите лечебни заведения в страната, които лекуват тежко болни деца и които в периода на вълните от COVID-19 лекуваха и най-много на брой пациенти.
Лечебните заведения са възложители на обществени поръчки по смисъла на Закона за обществените поръчки, но в някои случаи законодателят е изключил приложението на този закон, тъй като провеждането на обществена поръчка (а не както неправилно е посочено в статията търг или конкурс) би забавило лечението на пациентите с конкретните липсващи лекарствени продукти. Такова изключение е предвидено именно при закупуване на посочената група лекарствени продукти, поради което внушението, че се нарушава законът за обществените поръчки е изключително спекулативно.
Прави впечатление, че в статията се предлага лечебните заведения да събират по три или повече оферти от доставчиците на тези лекарствени продукти, като така да се гарантира избор на продукт с по-ниска цена. Дали умишлено или поради неполагане на достатъчно старание, авторът на статията е пропуснал да поиска становище от лечебните заведения, които неколкократно е цитирал в статията си. Ако това се беше случило, щеше да установи, че например в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив се изискват оферти от доставчици във всички случаи, в които има повече от един търговец, който може да осигури продукта своевременно. Пропуснат е и фактът, че много често доставчикът е само един и при липсата на контрол от страна на регулаторните органи по отношение на цената на лекарствените продукти, всеки търговец може да се възползва от това обстоятелство и да продава на цена по своя преценка. Лечебните заведения не разполагат с инструменти да влияят върху тези явления. В статията обаче липсват предложения как например следва да се измени законодателството, така че лечебните заведения да не бъдат поставяни в подобни позиции, нито е поискана позиция от търговци на едро.
Специално по отношение на лечението на деца с лекарствени продукти, които не се разпространяват на българския пазар подчертаваме, че се касае за животоспасяващо лечение, което се заплаща от НЗОК по специален ред. Не приемаме точно болниците с отделения за лечение на деца с онкологични заболявания да бъдат заклеймявани като се внушава, че по някакъв начин се злоупотребява с пациентите. Това е изключително опасно и безотговорно, а използването на уязвими пациенти за постигане на други цели, не следва да бъде допускано.
Според Етичния кодекс на българските медии, по който е страна и в. Капитал, журналистите следва да публикуват точна и проверена информация. Авторът на статията не е проявил интерес да проучи какъв е редът за снабдяване с тези лекарства и не е поискал информация от нито една от болниците, посочени в статията, чрез която да изясни изложените в статията спекулации. Въпреки направените внушения спрямо ръководителите на лечебните заведения, не е поискано мнението на нито един от тях, в нарушение на изискването за плурализъм на мненията и гледните точки. От болниците не е поискан нито един документ, вероятно защото по този начин щеше да се опровергае изложеното в статията и така тя нямаше да изпълни целите, които си е поставила и които далеч не са свързани с адекватното и съвестно информиране на обществото.“
