Двама учени са отличени с Нобелова награда за химия за 2020 г. за разработване на инструменти за редактиране на ДНК, информира “BBC”. Еманюел Шарпантие и Дженифър Дудна са първите две жени, които споделят наградата, присъдена за работата им по технологията за редактиране на генома. Тяхното откритие, известно като генетични ножици Crispr-Cas9, е начин за извършване на специфични и точни промени в ДНК, съдържаща се в живите клетки. Те ще си поделят паричната награда от 10 милиона крони (861 200 британски лири; 1 110 400 долара).
Технологията е трансформираща за фундаментални научни изследвания и би могла да бъде използвана за облекчаване или дори лечение на наследствени заболявания. Коментирайки своята победа, проф. Еманюел Шарпантие от отдела на Макс Планк за науката за патогените в Берлин заяви, че научаването за наградата я прави емоционална. Тя сподели:
“Когато се случи, вие сте много изненадани и смятате, че това не е реално. Но очевидно е реално.”
За една от първите две жени, които споделиха наградата, проф. Шарпантие каза:
“Иска ми се това да даде положително послание специално за младите момичета, които биха искали да следват пътя на науката … и да им покаже, че навлизането на жените в науката също може да окаже въздействие върху изследванията, които извършват.”
Тя продължи:
“Това не е само за жените, но виждаме явна липса на интерес към следване на научен път, което е много тревожно.”
Коментирайки откритието, биологичният химик Пернила Витунг-Щафшеде каза:
“Способността да се реже ДНК, където искате, направи революция в науките за живота.”
По време на изследванията на проф. Шарпантие върху бактерията Streptococcus pyogenes, тя открива неизвестна досега молекула, наречена tracrRNA. Нейната работа показа, че tracrRNA е част от системата на имунната защита на организма. Тази система, известна като CRISPR-Cas, обезоръжава вирусите, като разцепва тяхната ДНК – подобно на генетични ножици.
През 2011 г., същата година, когато публикува тази работа, Шарпантие започва сътрудничество с проф. Дудна от Калифорнийския университет в Бъркли. Двете бяха представени от колега на Дудна в кафене в Пуерто Рико, където учените присъстваха на конференция. На следващия ден, по време на разходка по улиците на столицата на острова Сан Хуан, Шарпантие предлага идеята да работят заедно по проблема.
Заедно те са работили за пресъздаване на генетичните ножици на бактерията в епруветка. Тяхната работа също така включва и проблема за опростяването на молекулните компоненти на ножиците, така че да бъдат по-лесни за използване.
В естествената си форма бактериалните ножици разпознават ДНК от вируси. Но Шарпантие и Дудна показаха, че могат да бъдат препрограмирани да изрежат, която и да е молекула ДНК на предварително определен сайт, публикувайки своите открития в забележителен документ през 2012 г. Нарязването на ДНК позволи да се пренапише кода на живота.
Химикът Клаес Густафсон добави: “Можем да редактираме всеки геном, можем да задаваме всякакви въпроси”, добавяйки, че той вече е бил впрегнат за лечение на генетични заболявания.
Откакто двамата учени откриха генетичните ножици Crispr-Cas9 през 2012 г., употребата им взриви човечеството. Инструментът е допринесъл за много важни открития в основните изследвания, а в медицината текат клинични изпитания на нови терапии за рак.
Технологията също така обещава да може да облекчава или дори да лекува наследствени заболявания. Например, технологията в момента се изследва за потенциала ѝ в лечението на сърповидно-клетъчна анемия, кръвно разстройство, което засяга милиони хора по целия свят.
Но без регулиране, някои се страхуват, че техниките могат да бъдат използвани еднакво за създаване на „дизайнерски бебета“, отваряйки етично минно поле. Ако децата, редактирани от генома, растат и имат деца, всякакви промени в техните геноми могат да се предават през поколенията – въвеждайки трайни промени в човешката популация.
Миналата година китайският учен Хе Джианкуй беше вкаран в затвора за три години, след като създаде първите редактиране човешки бебета в света. Той беше осъден за нарушаване на правителствена забрана чрез извършване на самосиндикални експерименти върху човешки ембриони, за да се опита да им осигури защита срещу ХИВ.
Смяташе се, че Нобел за тази революционна наука няма да бъде присъждан в продължение на много години, тъй като техниката също е обект на дългогодишна патентна битка в САЩ.
В спора участват групата на Шарпантие и Дудна от Калифорнийския университет, Бъркли, и екип от MIT и Института на Харвард Broad в Кеймбридж, Масачузетс.
Несъгласието се концентрира върху използването на техниката Crispr в еукариотни клетки – онези клетки, които обединяват своята ДНК в ядро. Именно в такива клетки, които се намират при висши животни, ще съществуват най-печелившите бъдещи приложения.
Конкуриращите се институции твърдят, че техните учени са постигнали решаващия, най-подходящ напредък. Шведският индустриалец и химик Алфред Нобел основава наградите в завещанието си, написано през 1895 г. – година преди смъртта му.
