Стойността на малката потребителска кошница за месец май е 61,51 евро. Това е ръст от 0,8% спрямо април, но тогава ръстът бе 2%, което означава, че има продължаващ ръст на цените, но с по-забавен темп. Това от своя страна е индикатор, че се увеличават разходите за храна, което засяга най-вече нискодоходните домакинства, които все по-трудно ги покриват.
Това каза Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение, при представянето днес, 28 май, на данните от наблюдението на цените от малката потребителска кошница. КНСБ следи динамиката им вече 11-ти пореден месец в над 600 малки и големи търговски обекта в 81 общини в България.
Най-осезаемо през май е поскъпването при лимоните (+4%) и ябълките (+1,4%). Ръст се регистрира и при цените на хляба „Добруджа“ (+2,8%), олиото (+1%) и брашното (+0,9%). Намаление има при цените на доматите (-1,2%) и краставиците (-0,6%).
Нарастването на цените на продуктите в малката потребителска кошница е с 8,3% спрямо юни 2025 г. и с 6% спрямо декември 2025 г.
Надценката на продуктите е в диапазона 18,6% – 79,5% при търговията на дребно. Запазват се и съществените различия по райони при ключови стоки, сочат още данните от наблюдението.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че надценката при някои стоки е необяснима.
„Пазарът устойчиво не работи, щом генерира подобни надценки“, коментира той. По думите му неразбираеми са и регионалните различия при някои стоки, например при пилешкото месо. То е най-скъпо в Пловдив и най-евтино в Пазарджик.
Пример е и цената на килограм свински бут – в Габрово тя е 7,69 евро, а в Ловеч – 5,65 евро.
КНСБ продължава да настоява да се приложи допълнителен широк набор от навременни и целенасочени политики за подпомагане на най-уязвимите групи в обществото:
- За домакинствата с ниски доходи изплащане на субсидия за хранителни продукти в размер, равняващ се на стойността на една малката потребителска кошница за лица с доход до линията на бедност за 2026 г.;
- Въвеждане на таван на надценките от 20%, на хранителните стоки, които са част от малката потребителска кошница – подобни действия са приложени в някои европейски държави (например: Хърватия, Румъния, Унгария);
- Да се гарантира запазване след юли 2026 г. на сегашната базова стойност на електроенергията за бита, определена от КЕВР в размер на 71,6 евро/MWh.
- Целева субсидия за държавните и общински транспортни предприятия с цел запазване на сегашните нива на цените на превозните документи в градската и междуселищната мрежа за населението;
- Въвеждане на безплатен транспорт за преференциалните категории граждани – пенсионери, ученици, хора с увреждания;
- Целева компенсация в размер на 0,20 евро за литър гориво (до лимит от 70 литра месечно) за нискодоходните домакинства в населени места без достъп до транспортна мрежа;
- За земеделските производители – компенсация при закупуването на торове изразяваща се в ежемесечно покриване на 20% от стойността на продукта;
По отношение на предстоящото приемане на Бюджет 2026 Димитров посочи, че КНСБ настоява за две неща: ако ще има съкращения, те да не са повече от 5%, включително незаетите бройки, а срещу това да има 5% увеличение на заплатите.
Ако има съкращение на незаетите бройки в тези части на администрацията, в които предлага финансовият министър, трябва да им дадем поне 5% увеличение, добави той.
Във връзка с изкване на социалния министър Наталия Ефремова за търсене на нова формула за определяне на минималната работна заплата Димитров коментира, че към момента няма конкретно предложение за промяна. Преговори с представителите на бизнеса текат от една година, но все още няма общо решение. В сила е действащата формула, залегнала в Кодекса на труда, като изчисленията показват, че според нея МРЗ трябва да бъде 700 евро от 1 януари 2027 г.
Присъединете се към нашия Телеграм
Скандал с „Школо“? „Възраждане“ алармира за риск за данните на българските деца
