При всички притеснения относно Илон Мъск на националната политическа сцена, може би никоя част от Америка не се намира в сянката му по-пряко от космическата индустрия, пише „Politico“.
Влиянието на Мъск, дори преди да стане доверен съветник на президента Доналд Тръмп, вече беше огромно. На основаната от него компания SpaceX се падат 95% от всички изстрелвания на ракети от САЩ през миналата година, а съзвездието му от 7000 сателита Starlink представлява по-голямата част от активните сателити в космоса.
Сега, с директна връзка с президента Доналд Тръмп и нова работа, чиито пипала достигат навсякъде в правителството, милиардерът разполага с още повече лостове, с които да прокарва собствените си идеи за това каква трябва да бъде американската космическа политика.
Трябва ли индустрията да се тревожи или да се вълнува? Интервютата с редица служители показват, че е налице силна смесица от двете – познато усещане за много ръководители, които наблюдават неговата еднолична война срещу всичко, което той възприема като пречка пред волята си.
На хартия милиардерът, основател на SpaceX и довереник на Тръмп, не носи официална отговорност за космоса и заяви, че трябва да си направи самоотвод от решенията за бюджета на НАСА.
Но Мъск – който дотолкова не може да се сдържа в социалните медии, че си купи цяла платформа – предизвика полемика с поредица от изказвания за космоса след избирането на Тръмп, като нарече лунната мисия на НАСА „отвличане на вниманието“, обеща мисия до Марс с екипаж и заяви, че администрацията на Байдън е оставила двама астронавти на Международната космическа станция.
Мъск също така се застъпи за предсрочно деорбитиране на Международната космическа станция – работа, която, както се оказва, ще бъде възложена на собствената му компания. (Това се случи малко след като бивш астронавт на МКС го нарече лъжец заради твърденията му срещу администрацията на Байдън).
По време на 40-ия космически симпозиум, който се проведе миналата седмица в Колорадо, ДФД постави този въпрос директно пред редица ръководители на космическата индустрия. Реакциите им бяха разнообразни – и загатнаха за опасността да се скараш с човек, който е едновременно съперник и пазач на бъдещето ти.
Липсата на официална позиция от страна на Мъск е достатъчна за Тим Крейн, главен технологичен директор на Intuitive Machines, която строи луноходи като част от програма, финансирана от НАСА.
„Не се връзвам на всичко, което Илон Мъск публикува и пише“, казва той пред DFD. „Каква реална политика произтича от това?“
Вместо това Крейн заяви, че очаква кандидатът за администратор на НАСА Джаред Айзъксман да заеме мястото си на ръководител на агенцията.
Други имат по-открити резерви относно влиянието на Мъск, макар че се колебаят да ги изложат публично.
Айзъкман има тесни връзки със SpaceX, включително си партнира с компанията при излизането в открития космос, което Айзъкман извърши. „Предстои да видим“ до каква степен Айзъкман ще се дистанцира от Мъск, каза един служител от космическата индустрия, получил анонимност, за да обсъди Мъск.
Ръководителите на компаниите, които се конкурират пряко с Мъск, изглеждат особено бдителни за всякакви признаци, че собственикът на най-голямата космическа компания в света оказва влияние върху възлагането на договори.
„Има много погледи към него, така че той ще трябва да играе по правилата. В противен случай хората доста бързо ще започнат да се обаждат, че са некоректни“, изтъква Питър Бек, главен изпълнителен директор на конкурента на SpaceX – Rocket Lab, говорейки на Space Symposium, на въпроса дали се притеснява от влиянието на Мъск.
Главният изпълнителен директор на производителя на ракети ULA, основният конкурент на SpaceX за изстрелвания в областта на националната сигурност, Тори Бруно, предложи подобен отговор на подобен въпрос, говорейки през март във Вашингтон:
„Нашите очаквания са процесът на възлагане на обществени поръчки да продължи да бъде справедлив и балансиран и наистина да цени конкуренцията.“
Той подчерта:
„Не бих искал да видя тенденция към някакъв вид монополни позиции за един или друг доставчик.“
Има една голяма противотежест на цялата тревога: Мъск обича космоса. Извеждането на човечеството извън Земята и посвещаването на огромни ресурси за тази цел са постоянни теми, когато той говори за амбициите си в бизнеса и политиката.
Така че, дори и някои космически лидери да изпитват притеснение от това, че Мъск хвърля тежестта си, други биха приветствали с нетърпение една американска космическа политика в съответствие с целите на Мъск. (Много от тях вероятно чувстват и двете едновременно.)
От една мисия до Марс например биха могли да се възползват редица космически компании – като например тези, които вече изграждат частни космически станции, които биха помогнали на хората да прекарат дълго време в космоса, за да се обучат.
Мисия на Марс с екипаж „ще създаде много нови възможности за компании като нас“, отбеляза Макс Хаот, главен изпълнителен директор на компанията за космически станции Vast, който говори миналата седмица на Space Symposium. По думите му:
„Ако ще изпращате стотици хора на Марс, първото им пътуване в космоса не трябва да е на Марс. Те трябва да прекарат време в космоса.“
Разбира се, Мъск, най-богатият човек на Земята, може изобщо да не се нуждае от НАСА и нейния годишен бюджет от 25 млрд. долара, за да осъществи мечтите си – което означава, че когато става въпрос за амбиции като отиване на Марс, Мъск може да се окаже космическа агенция от един човек.
„Съществува сценарий, при който дори и без правителствена подкрепа, те ще отидат“, казва Хаот, което теоретично ще доведе до увеличаване на печалбите на множество космически индустрии, свързани с Марс.
Присъединете се към нашия Телеграм
Великден 2025: Кои имена празнуват имен ден в неделя – пълен списък
