„Национална мрежа за развитие“ призова компетентните институции да извършат своевременна и прозрачна проверка по сигнал за възможно нефтено замърсяване в района на танкера „Кайрос“. Организацията настоява резултатите от проверката да бъдат публично оповестени, а обществото да получи достоверна информация за евентуалния риск за българското Черноморско крайбрежие.
Повод за позицията е сигнал на Сдружение „Обществен съвет Несебър“, изпратен до отговорните държавни органи. В него се посочва информация за възможно замърсяване около плавателния съд и опасения, че то би могло да достигне българския бряг.
Към момента няма официално потвърждение за наличието, произхода и характера на евентуалното замърсяване, подчертават от „Национална мрежа за развитие“. Според организацията именно липсата на установени факти налага проверката да бъде извършена възможно най-бързо и при пълна прозрачност.
Организацията поставя въпроса за готовността на държавата
От „Национална мрежа за развитие“ посочват, че конкретният случай повдига по-широк въпрос – дали България разполага с достатъчно ефективна система за ранно откриване, предотвратяване и управление на екологични рискове в Черно море.
Според организацията проблемът не се изчерпва с това дали в момента има нефтен разлив. Необходимо е да бъде изяснено как институциите наблюдават корабите с повишен екологичен риск, как проследяват евентуалното разпространение на замърсявания и дали разполагат с достатъчен капацитет за ранно предупреждение.
В позицията се припомня, че през последните месеци по българското Черноморие са били регистрирани случаи на замърсяване с мазут по плажовете. Според организацията това показва, че подобни инциденти представляват реален, а не само хипотетичен риск.
Посочени са и многократните сигнали за силни миризми и газови емисии в Бургас и региона, които периодично пораждат въпроси за качеството на въздуха, контрола и взаимодействието между отговорните институции.
От „Национална мрежа за развитие“ отбелязват, че независимо от причините за отделните случаи общественото доверие се разклаща, когато липсва бързо, убедително и прозрачно обяснение.
Искат информация за сателитното, въздушното и морското наблюдение
Организацията настоява институциите да представят публична информация за начина, по който се извършва текущият мониторинг на кораби с повишен екологичен риск, намиращи се в българската акватория или в непосредствена близост до нея.
Сред поставените въпроси е и какви механизми за наблюдение се използват – сателитни, въздушни и морски, както и какъв е наличният капацитет за ранно установяване на нефтени разливи.
„Национална мрежа за развитие“ призовава също да бъде изготвен и публикуван анализ на всички регистрирани случаи на нефтени и мазутни замърсявания по българското крайбрежие през последната година. Според организацията анализът трябва да включва предприетите мерки, резултатите от тях и изводите, които институциите са направили.
Настоява се и за действия за подобряване на междуинституционалната координация и комуникацията с гражданите и бизнеса при възникването на подобни ситуации.
„Превенцията струва по-малко от последствията“
От организацията признават, че България разполага с институции, нормативна рамка и национални планове за действие при нефтени разливи. Според нея обаче наличието на планове не е достатъчно без постоянно наблюдение, добра координация и публичност.
„Превенцията винаги струва по-малко от ликвидирането на последствията“, се посочва в позицията.
„Национална мрежа за развитие“ подчертава, че Черно море е едновременно природен ресурс, транспортен коридор и основа за туризма, рибарството и поминъка на хиляди семейства. Всяко по-сериозно замърсяване може да има дългосрочни екологични, икономически и репутационни последици.
Според организацията настоящият сигнал трябва да бъде използван като повод за цялостен преглед на готовността на държавата да предотвратява подобни инциденти, а не само да реагира след настъпването им.
Те допълват, че конкурентоспособността на българския туризъм зависи не само от състоянието на плажовете, но и от доверието, че държавата е способна да ги опазва.
Организацията заявява, че ще продължи да подкрепя гражданските сдружения и местните общности в усилията им за повече прозрачност, обществен контрол и политики, основани на превенция, експертност и дългосрочна защита на Черно море и обществения интерес.
Очакваме и вашите сигнали на [email protected]
Присъединете се към нашия Телеграм
Как България успя да стане една от най-електрифицираните държави в ЕС?
