Шоуто и Популизмът

0
140
Учредително събрание на ПП "Има такъв народ"
Учредително събрание на ПП „Има такъв народ“. Снимка: Facebook

Преди няколко години от „Шоуто на Слави“ инициираха референдум, с който предложиха драстични промени в политическата система. Инициаторите направиха всичко възможно да генерират колко се може по-голяма подкрепа за направените от тях предложения. Информацията, която предоставиха в разяснителната кампания нямаше нищо общо с предложените теми за гласуване.

„Шоуто“ заложи на популистката риторика и раздели обществото на два агонистични лагера – народът срещу елита. На популистките лидери им е необходим народът, затова се стремят да го хомогенизират, ласкаейки го – за популистките лидери съществува общата воля, а не отделни индивиди и интереси. Предлагайки такъв съюз – на народа срещу елита много често популистките лидери си противоречат.

Агитирайки за повече мажоритарност в ефира на „Шоуто“ скъсаха снимката на Президента – Президентът на Република България се избира мажоритарно.

Инициаторите на референдума искат да наложат темата за мажоритарния вот, а същевременно го отричат като се противопоставят на институция в държавата, която е продукт на мажоритарен избор.

Същото противоречиво поведение се забелязва при формирането на партийните листи на ПП „Има такъв народ“ за миналите парламентарни избори. В референдума през 2016 г. от „Шоуто“ призоваха, че народът е суверен и само той трябва да решава, т.е апелираха за демокрация от долу нагоре, а при формирането на партийните листи водачите бяха спуснати от горе надолу, като повечето от тях са членове на екипа на „Шоуто“.

Явно популистите, хем вярват в правотата на народния суверенитет (така беше в референдума), хем не му вярват (така е в партийния живот на „Шоуто“). Със старта на предизборната кампания за миналите парламентарни избори започна и ерозия в партийните структури на „Има такъв народ“. Част от активистите в партията на „Шоуто“ разбраха, че многото изприказвани приказки за народа не са тъждествени на любов към народа.

Почти всички водачи на листи в „Има такъв народ“ са спуснати отгоре – долу демокрацията. Обяснимо – за популистите няма отделни индивиди и интереси, и няма нужда от рационален спор, защото има хомогенен народ и корумпиран елит.

Както в референдума, така и в партийния си живот „Шоуто“ заглуши гласа на демокрацията, за да чуе този на народа. На медийните актьори е необходима голяма публика или хомогенен народ, а не критично мислещи индивиди.

И днес малко преди началото на предизборната кампания за следващите парламентарни избори от политическа партия „Има такъв народ“ предлагат същата рецепта: да се изчегърка политическа сила ГЕРБ или моделът на управление ГЕРБ, като също така отричат всякаква възможност за взаимодействие със ДПС, БСП и Патриотите. Отново риториката на политическа партия „Има Такъв Народ“ е израз на класически популизъм, който насъсква народа срещу елита.

Някои политически учени определят популизма като „тънка“ идеология, която се противопостави на „дебелите“ партийни идеологии. Тънка, защото не може да произведе нищо друго освен разделението между „елит“ и „народ“ – от страната на елита са партийните идеологии.

Други политически учени са на противоположно мнение и според мен те имат право, че популизмът не може да бъде идеология, защото популистките лидери нямат представа и проекти относно проблемите, пред които са изправени съвременните общества. За това свидетелстват и противоречията в „Шоуто“ и респективно в „Има такъв народ“, които изложих по-горе в текста. В подкрепа на това твърдение, че популизмът не може да бъде идеология е и че популистките лидери предлагат едно магическо решение на сложните въпроси, които генерират съвременните общества.

Пресен такъв пример са предложените теми от „Шоуто на Слави“, които целяха магическа промяна в политическата ни система от проведения през 2016 г. референдум. Тоест сложните проблеми имат едно решение, което само популистите знаят и искат да наложат.

Популизмът може да бъде шоу, но не може да бъде идеология, защото от ценностна гледна точка няма какво да предложи на широката общественост, освен простичкото предложение да мразим елита. Десетилетия години наред „Шоуто на Слави“ събуждаше такива чувства в ефира и сега партия „Има такъв Народ“ прави същото само, че не в ефира на „Шоуто“, а на терена на институционалната политика.

Можем ли да променим и подобрим политиката като започнем да я мразим? Ще я променим, но не в положителна насока и няма да я подобрим. Омразата прави диалога невъзможен, а демокрацията се крепи и на възможностите за диалог, и на съвместното съжителство. Разделението – елит срещу народ, което генерира от политическа сила „Има Такъв Народ“ прилича на зрелищен спорен сблъсък, на който елитът стои във вип ложата, а народът на обикновените трибуни.

Елитът гледа от горе надолу към обикновените трибуни, а народът обратното от долу нагоре към елита. От този тип разделения губят и двете страни – и тази, която е във вип ложата, и тази на обикновените трибуни, защото нетърпимостта на разделението елит – народ прави съвместното съжителство невъзможно. Това състояние е стимулирано от „Шоуто на Слави“ и респективно партия „Има Такъв Народ“, въпреки че политиката не е шоу или спортен сблъсък, също както и популизмът не е идеология.

Източник: Станислав Тодоров

Абониране
Известие от
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments