
В седмицата преди Черешова задушница /7 юни 2025/ българите спазват вековни традиции, свързани с почитането на душите на починалите и подготовката за един от най-съкровените православни обреди.
Седмицата, която предхожда Черешова задушница – съботата преди Петдесетница – е наситена с дълбоко символично и духовно значение за православните християни в България. Това е времето, когато хиляди хора се отправят към гробовете на своите близки, но и се потапят в стари обичаи, предавани от поколение на поколение.
Домът се подготвя – не само с метла, но и с молитва
В дните преди Задушница, домакините започват щателно почистване на домовете. Според народните вярвания, душите на мъртвите се връщат на земята и е важно да бъдат посрещнати в подредена и чиста среда. Свещи, кърпи, домашен хляб, череши и вино се приготвят за обредните трапези – и в дома, и на гробището.
Често в този период се приготвя и т.нар. „пити за покойници“ – обредни хлябове, които се раздават в събота, но някои ги носят на съседи и съселяни още от четвъртък или петък. Хлябът се украсява с кръст и символи на вярата, а към него се добавят варено жито и череши – задължителни символи на плодородието и възкресението.
Петъкът преди Задушница – денят, в който „не се пипа игла“
Според традицията, петъкът преди Черешова задушница е особено важен. На този ден се въздържаме от шиене, плетене и всякакви „бодящи“ дейности. Вярва се, че ако се шие или реже, се причинява болка на душите на починалите. Денят се прекарва в тишина и молитва, със смирение и подготовка за съботата.
Събота – кулминацията на паметта
В самия ден на Черешова задушница вярващите посещават гробовете на покойниците. Гробовете се почистват, преливат се с вино, палят се свещи и се прекадява с тамян. Раздават се череши – символ на кръвта Христова и на преходността, както и жито, символизиращо възкресението. Хората се събират около гроба, за да си спомнят за своите близки – без шум, без веселба, само с уважение.
Духовна връзка между поколенията
Традициите в седмицата преди Черешова задушница не са просто фолклор. Те са живото доказателство, че вярата и паметта не умират. Във време на динамични промени и често забравяни ценности, именно тези обреди ни припомнят кои сме – част от една верига, която започва от предците ни и продължава чрез нас.
Присъединете се към нашия Телеграм
Черешова задушница 2025: Денят, в който душите се прибират в отвъдното