През 2021 г. във филм от три части (Част 1 „Говорим си с Господ“, Част 2 „Частично законно“, Част 3 „Когато по стандартния начин не става“) Антикорупционният фонд /АКФ/ разказа за перипетиите със специализираното правосъдие на столичния бизнесмен Веселин Денков и неговата партньорка Ивайла Бакалова. След като в продължение на години е съветван да заплаща такса „спокойствие“, но не го прави, през протестното лято на 2020 г. Денков е задържан под стража. Това се случва в хода на мълниеносно развило се наказателно производство на Специализираната прокуратура за участие в организирана престъпна група за лихварство. Макар и вън от конкретния предмет на делото, в разследването на Специализирана прокуратура е търсен и акцент за връзка на бизнесмена с финансиране на протестите срещу тогавашния премиер Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.
Доказателствата за участието на Денков в организацията на протестите са обаче предимно показания на анонимни свидетели, които не са възприели лично нищо, а са „чували да се говори, че“. По време на престоя на Денков в ареста, с Бакалова се свързват различни посредници – хора с множество контакти в институциите, които предлагат своето съдействие, за да бъде освободен. Вместо да колаборира с тях обаче, тя ги изобличава във филмите на АКФ.
Подобно на „Осемте джуджета“, и тук изнесените множество данни за съществуването на предполагаеми мрежи за корупционно влияние в правосъдието въобще не трогнаха българските институции. Към ден днешен не е известно те да са започнали официално наказателно разследване на случаите.
Денков и Бакалова обаче, чрез адвоката си Михаил Екимджиев, се обръщат към Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ с жалба срещу България, която е регистрирана от Съда през юни 2022 г. и се очаква разглеждането ѝ по същество. В нея се посочват редица нарушения на Европейската конвенция за правата на човека, най-същественото от които е, че чрез привидно законна намеса в правата на жалбоподателя, като например правото на свобода и сигурност, Денков е репресиран заради легитимно упражняване на правото му на свобода на изразяване чрез участие в протести срещу властта.
В основата на твърдяното нарушение е продължаващото наказателно производство срещу жалбоподателя, чиято димна завеса (fumus persecutionis) прикрива истинската цел на властите – институционна вендета срещу жалбоподателя заради участието му в антиправителствените протести.
Според изложеното в жалбата, нарушението се доказва чрез логически, правен и хронологичен анализ на релевантните факти по казуса на Денков, но в специфичния за България контекст, с който ЕСПЧ е вече запознат по други дела срещу България, включително и това по жалбата на Явор Златанов по случая „Осемте джуджета“.
