Разкриха порочна практика за продажба на бракониерска черна мида

В Бургас се проведе важна среща на заинтересованите страни за черната мида и регулаторните механизми в българската акватория на Черно море. Организирана от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, събитието събра представители на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/, Регионалната дирекция „Гранична полиция“-Бургас, Басейновата дирекция „Черноморски район“, рибарски сдружения, собственици на мидени ферми и други заинтересовани страни. На срещата не бяха поканени представители на медиите и граждани, което породи съмнения за обслужване на лични интереси или прикриване на важна информация от обществото.

1 от 2

Преди организираната среща Николай Георгиев, собственик на мидена ферма в Несебър, сподели пред Искра.бг проблемите, с които се сблъсква браншът:

„Идеята, която стартирахме в началото на самия сезон пред Агенцията по храните и ИАРА, е да преустановим порочната практика за продажба на бракониерска мида на пазара и в големите търговски обекти. Тази мида се добива от хабитати, които не са контролирани от нито една институция. В мидените ферми контролът се извършва от Басейновата дирекция на базата на мониторинг и ние проследяваме 23 показателя на водата.“

Георгиев посочи два основни аспекта на проблема с бракониерската мида. Първо, ИАРА продължава да издава документи за добив на мида от водолази без надлежно разрешително, което е в нарушение на Европейския регламент 853, който изисква зониране на местата за добив:

„По този регламент трябва да има три зони. Зона А е тази, в която се контролират хабитатите и всичко, което се произвежда, трябва да бъде контролирано по отношение на Escherichia coli и салмонела. Зона В има критерий за наличието на Escherichia coli, но когато мидата е придобита от Зона В, е задължително да мине през пречиствателен център.“

По време на срещата се изясни, че между БАБХ и ИАРА липсва необходимото сътрудничество при обмена на информация и документи при открити нарушения, като колко мида е уловена и колко е преминала в пречиствателни станции преди да стигне до крайния потребител. Николай Георгиев посочи:

„Търговците взимат от мидените ферми документ за закупени 100 кг миди, след което купуват бракониерска мида, смесват ги и ги пускат на пазара. Две институции трябва да прекратят тази порочна практика – ИАРА и ОДБХ-Бургас.“

Комисар Лъчезар Момчев, директор на Регионалната дирекция „Гранична полиция“ в Бургас, подчерта необходимостта от съвместни усилия между институциите:

„Не сме достатъчно компетентни за издаваните сертификати от ИАРА и не знаем дали предоставените от проверените лица документи са истински. Имаме планове да си съдействаме с другите институции. Ефективно решение за справяне с този проблем са съвместните екипи.“

Представителите на БАБХ и ИАРА акцентираха, че работят в интерес на потребителите, а не на бизнеса. Директорът на ОДБХ-Бургас д-р Димитър Германов заяви:

„Ако първичната продажба може да се контролира, тогава нямаше да сме на тази среща. Контролът трябва да се прави още от кея, но ние не получаваме информация от ИАРА. Почти всички проверени от нас имат документи. Не бягаме от отговорност. Да се търси отговорност от първичната продажба – колко е уловено за ден и на кого е продадено след това.“

Важно уточнение беше направено относно необходимостта Националната агенция по приходите /НАП/ също да участва в проверките заедно с другите институции, тъй като липсва връзка между изваденото от бракониерите и регламентираното на пазара.

На срещата беше обсъдена и законодателната рамка при двучерупчестите мекотели, включително забрани, ограничения и режими в зоните за улов, необходими изисквания при издаване на разрешителни за стопански риболов на морски черни миди. Бяха разгледани темите за проследимост на уловените количества, етикиране, условия за транспортиране, разрешителни режими и потенциални законодателни промени за предотвратяване на негативните въздействия върху човешкото здраве.

Обсъдено беше и съвместното взаимодействие между всички институции при създаване на евентуални ограничителни режими за забрани за улов в чувствителни черноморски зони с установени потенциални рискове от заустване на отпадни води или наличие на химически заводи в близост. Д-р Николай Георгиев заключи:

„Благодаря за участието на всички институции на форума. Пример за успешно сътрудничество е акцията между агенцията, Гранична полиция и БАБХ, проведена преди дни във Варна за нарушители с над 4 тона рапани. Днес обсъдихме контролни дейности, които да предприемем при съвместни и регулярни проверки, в съответствие с плановете за взаимодействие между институциите. През следващите месеци ще извършим засилени проверки на черна морска мида през летния сезон.“

Срещата подчерта важността на координираното действие между всички институции за предотвратяване на бракониерството и гарантиране на безопасността на черната мида на пазара. 

Сигнал до Искра.бг: Миди с неясен произход в заведенията по морето. Проверени ли са обектите?