Проучване: Ваксинационната политика на предишното правителство в България е нехуманна

„Бившето българско правителство се отнася нехуманно към възрастното население на страната.“

Това е основната теза на авторитетния международен консултант Люба Късова в сравнително статиситческо проучване. На 20 май в „The Guardian“ беше публикувана статията й „Поставянето на икономиката над етиката е лоша стратегия за ваксинация – България показва защо“. Трудът на авторката идва, след като баща й е починал през април след заразяване с COVID-19. Това я е провокирало да направи изследването, заедно с екипа си. Резултатите от него са публикувани в статии в „EUobserver“ и в „The Guardian“. Други изводи от него гласят:

1. Нехуманната ваксинационна политика на бившето правителство в България;
2. Широко разпространеният скептицизъм спрямо COVID-19 и ваксините сред българското население;
3. Негативната роля, която медиите изиграха в България.

Късова обясни пред „bTV“, че нехуманната ваксинационна политика на изходящото правителство се е изразявала в това, че за разлика от Англия и страните на Европейския съюз, които приоритизираха спасяването на човешкия живот, в България правителството е приоритизирало спасяването на икономиката. Тя отчита още:

„До 17 май в България над 65-годишните бяха в четвърта група в приоритетните списъци за ваксиниране, давайки предимство, както каза експертът Димитрина Петрова на „почти всички останали в обществото“. Тази политика доведе до една от най-високото ниво на кумулативна смъртност в света, както и на липса на адекватна кампания за ваксинация. В момента България е на 6-о място по кумулативна смъртност на милион от населението в света – 10 пъти по-висока от Индия. 90% от над 80-годишните все още не са ваксинирани в България, а в Англия 99% са. Между февруари и април тази година смъртността сред 70 до 89-годишните е била 3,4 пъти по-висока в България от тази в Англия.“

Традиционно българите са скептични към ваксините, отбелязва Късова. Това е един и от основните показатели, които тя цитира в изследването си – едва 17% от общопрактикуващи лекари у нас подкрепят имунизацията на фона на 95% в Обединеното кралство, които я препоръчват. Според анализаторката българското правителство не се е опитало да повлияе на този скептицизъм чрез таргетирани кампании срещу дезинформацията, насърчаващи населението да се ваксинира срещу COVID-19, както направи английското правителство. По думите й медиите са изиграли негативна роля като са подклаждали скептицизма на българите към ваксините.

„От една страна не отразяваха проблема на високата смъртност особено сред възрастните хора. Но за сметка на това отразяваха без противоречие необосновано оптимистичната гледна точка на правителството и на г-н Ангелов за това колко леко била преминала третата вълна. От друга страна медиите често сензационно се фокусираха върху негативните реакции на единични лица срещу ваксините вместо да се фокусират върху статистиките за това колко са безопасни ваксините и как предпазват от смърт милиони хора по света.“

В статията си Късова изтъква, че е важно говоренето за проблема с COVID-19 да спре да се използва от политиците за манипулация, както и всички статистически данни по отношение на случаите, настанените в болница или починалите да бъдат анализирани по възраст, което досега не е правено и това да формира професионално здравните и социалните политики.

„Ценността, която правителствата придават на човешкия живот и хуманността на едно общество, са мярка за това колко добре една държава може да се справи с големи кризи като тази пандемия. България трябва да стане по-хуманна държава и така ще опази по-добре не само гражданите си, но и икономиката си.“

Скептицизмът може да бъде преборен само с ясни послания и отговорност към хората, заключва Късова.